О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1415
София 13.10.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1076 по описа за 2009 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. Г. ,представлявана от кмета Л. Я. чрез процесуалния представител адв. В срещу решение № 150 от 17.03.09г.по гр.дело № 547/08г.на Плевенския окръжен съд в частта,с която е оставено в сила решение № 68 от 15.05.08г.по гр.дело № 547/08г.на Никополския районен съд. С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ,предявени от П. М. П..
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата и настоящият казус е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Прилага решение № 817 от 10.05.04г. по гр.дело № 1749/02г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 503 от 22.03.01г.по гр.дело № 1514/00г.на ІІІ г.о.на ВКС.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба П. П. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № Ч* от 15.01.08г.на кмета на О. гр. Г.,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца П. М. П. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ поради съкращение в щата,е незаконосъобразна. Изложени са съображения,че е нарушена разпоредбата на чл.333 ал.1 т.3 от КТ – не е взето предварително разрешение от инспекцията по труда с оглед обстоятелство,че към момента на уволнението ищецът е страдал от захарен диабет – заболяване,обхванато от чл.1 ал.1 т.6 от Наредба № 5/20.02.1987г.за болестите,при които работниците,боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ.
В разглеждания случай не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Повдигнатият материалноправен въпрос относно предварителната закрила,с която се ползват работниците,боледуващи от определени болести,е разрешен в съответствие с трайната практика на съдилищата по приложение на материалния закон,в т.ч.и с приложените съдебни решения. Същите са относими към настоящата хипотеза доколкото са по приложението на чл.333 от КТ,но са постановени по различни казуси,по които решаващият съд е извършил преценка на конкретните обстоятелства по делото за всеки отделен случай.
Направените в жалбата оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото,в т.ч.и на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза,касаят пороци на решението,които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. Тези доводи биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК при вече допусната касация,но не са основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК.
Не е налице и хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,при която променените икономически условия да налагат ново тълкуване на съществуваща правна норма,което да налага промяна във вече утвърдената практика на съдилищата. Твърдението на касатора,че заболяването на ищеца има еднократен характер не се подкрепя от доказателствата по делото,които сочат,че лицето страда от захарен диабет,което дава закрила по чл.333 ал.1 от КТ. При наличие на непротиворечива практика по приложението на чл.333 от КТ не се налага тълкуване на закона,което да доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правната норма.
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 150 от 17.03.09г.,постановено по в. гр.дело № 547г.на Плевенския окръжен съд по жалба на О. гр. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.