О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1416
гр. София, 10.12.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5783 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. на Р. Б. и М. С. Н. против решение от 12.08.2015 г., постановено по гр.д.№ 16527/2014 г. от ІІ”д” състав на Софийски градски съд.
С писмен отговор, М. Н. оспорва касационната жалба на П. на Р. Б.
К. жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
С обжалваното решение, съдът е приел за основателни предявените обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като е присъдено обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено от ищцата адвокатско възнаграждение в наказателното производство, както и обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 12000 лева, за претърпените неимуществени вреди от ищцата, резултат от воденото против нея наказателно производство, приключило с оправдателна присъда.
От фактическа страна, съдът е приел, че с постановление от 30.04.09 г. по пр.пр.№ 4-63/08 г. по описа на Софийска окръжна прокуратура е образувано досъдебно производство срещу ищцата за това, че на 16.05.07 г. в [населено място] в качеството си на длъжностно лице-гл.юрисконсулт на [община] е нарушила служебните си задължения с цел да набави за другиго облага- изготвила е предложение, съдържащо неверни обстоятелства до кмета на общината за съсобственост на магазин № 1, находящ се в сградата на „Автогара“ Е. П. между общината и трето лице, вследствие на което на последното е продаден недвижим имот – частна общинска собственост без търг или конкурс и от това са могли да настъпят вредни последици-престъпление по чл. 283а, ал.1, пр.2, т.1 вр. чл.282, ал.1, пр.1 НК. С постановление от 08.12.09 г. на разследващ полицай при ОДМВР-София, по дознание № 74/09 г. ищцата е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 283а, ал.1, пр.2, т.1 вр. чл.282, ал.1, пр.1 НК и по отношение на ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“. С присъда № 4/21.02.12 г. , влязла в сила на 21.12.12 г., СОС, НО, 6 с-в, по н.о.х.д.№ 269/11 г. ищцата е призната за невинна по повдигнатите й обвинения. С решение № 416/28.11.12 г. на САС, НО, 4 с-в е потвърдена присъда № 4/21.02.12 г., по н.о.х.д.№ 269/11 г.
При определяне размера на дължимите обезщетения, въззивният съд е отчел, че наказателното производство, образувано срещу ищцата е продължило 3 години, като по отношение на нея е взета най-леката мярка за неотклонение. Приел е за установено също, че за процесния период тя е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто й име и репутация на добър професионалист, засегната е възможността й да се развива професионално, като след образуване на наказателното производство срещу нея и изпращането на уведомителните писма от прокурор, тя не е била ангажирана като консултант, а преди това дейността й е била оценена като отлична. Съдът е приел за доказани и твърдените вреди, изразяващи се в неприятни емоционални изживявания по време на процеса, засилени от изказванията на представители на Прокуратурата спрямо нея; влошаване на здравословното й състояние, изразяващо се в получаване на припадъци, изпадане в нервни пристъпи, притеснение как се отразява случващото се върху двете й деца, които са й задавали въпроси, както и от дистанцирането на нейни познати. Предвид горното, съдът е приел, че с оглед принципа за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 12 000 лв., като в тази насока е приел, че следва да се отчете съобрази продължителността на наказателното производство, което е приключило в разумен срок; отражението му върху емоционалното състояние на ищцата, вида на наложената мярка за неотклонение-подписка; броят на съдебните заседания, като е приел, че обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално, без да е необходимо посочване на процентно съотношение на отделните претърпени вреди, По отношение на имуществените вреди, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като в тази насока е приел за установено от представените договори за правна защита и съдействие и ПКО размера на имуществените вреди.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване и към двете жалби се твърди, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК – произнасяне от страна на въззивния съд по правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са противоречиво разрешавани от съдилищата.
Сочи се правен въпрос относно възможността да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които не са в причинна връзка с повдигнато обвинение, незаконно по смисъла на чл.2 ЗОДОВ. Този въпрос е неотносим към спора, доколкото въззивният съд не е приел от правна страна, че се дължи обезщетение за вреди, които не се намират в причинна връзка с повдигнато и поддържано от Прокуратурата незаконно обвинение в извършване на престъпление, напротив, приел е, че всички вреди, които подлежат на обезщетяване са в пряка и непосредствена причинна връзка с наказателното преследване на ищеца по делото. От друга страна, доводите в тази насока на касатора, касаещи обосноваността на този извод на въззивния съд не следва да се обсъждат в производството по чл.288 ГПК, тъй като касаят обосноваността на съдебното решение. Необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, а проверката на възприетото от фактическа страна от съда следва да се извърши едва след като са налице предпоставките за допустимост на касационното обжалване и същото бъде допуснато.
Поставен е материалноправен въпрос, свързан с прилагането на критерия за справедливост, отразен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, при определянето на обезщетение за неимуществени вреди, както и относно критериите и задължението на съда да обсъди всички доказателства като се твърди, че в тази насока е налице противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата, както и противоречие с практиката на ВКС. Следва да се отбележи, че в различните фактически хипотези при различните дела, е налице различие при определянето на размера, но това не води до противоречиво разрешаване на правния въпрос, доколкото критериите дори и да се единни, за всеки различен случай те са различават като степен на определяне на вредите, оттам и на различните обезщетения. Критериите за определянето на обезщетението по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД са многократно посочвани от ВС и ВКС в задължителна съдебна практика, като при спазването им, но определяне на различен размер, с оглед преценката на различните състави на съда, повтарянето на мотивите относно критериите, въз основа на които се определя по справедливост обезщетение, повторението на залегналите в трайната и задължителна съдебна практика критерии не следва да се счита за противоречие в практиката, доколкото размера на обезщетенията, макар и определени при еднакви критерии, е различен, предвид и различния обем на търпените неимуществени вреди във всеки един случай. Иначе, по приложението на понятието „справедливост”, е налице богата и единна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, например №407 по гр.д.№ 1273/2009 г. на ІІІ г.о., №394 по гр.д.№ 1520/2011 г. на ІІІ г.о., №391 по гр.д.№ 201/2011 г. на ІІІ г.о., № 395по гр.д.№ 159/2011 г. на ІІІ г.о., №3 по гр.д.№ 637/2011 г. на ІІІ г.о, № 51 по гр.д.№ 465/2011 г. на ІV г.о. и др. Съгласно тази задължителна практика, справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ., от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Наличието на задължителна съдебна практика, както и съобразяването й от страна на въззивния съд с обжалваното съдебно решение, води до липса на основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, като повторението на критериите по отношение на които се определя обезщетението, не следва да води и до един и същ размер на обезщетенията при различните казуси, предвид различния по вид и обем вреди, които те обезщетяват.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване, като с оглед изхода на спора в настоящото производство, съдебни разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.08.2015 г., постановено по гр.д.№ 16527/2014 г. от ІІ”д” състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.