О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1417
гр. София, 10.12.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5984 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. П. против решение №1579/14.07.2015 г., поправено с решение № 2644/01.10.2015 г., постановени по гр.д.№ 4876/2014 г. от І-ви състав на Апелативен съд – София.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
С обжалваното решение, състав на въззивния съд се е произнесъл по основателността на обективно съдединени искове с правно основание чл.26, ал.2, изр.първо, пр. П. вр. чл.17 ЗЗД и чл.87, ал.1 ЗЗД. Съдът е приел, че предявените искове са неоснователни, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд, постановено в този смисъл. Ищецът /касатор в настоящото производство/ е изложил твърдения в исковата молба, че е наследник по завещание на М. П. А., като в исковата молба изрично е записано, че завещанието, което обосновава неговия правен интерес да предявени исковете, е съставено на 14.05.1998 г. Съдът е приел, че между страните по делото е безспорно обстоятелството, че ищецът не е наследник по закон на М. А., както и че със саморъчно завещание от 14.05.1998 година последната е завещала на ищеца цяло си движимо и недвижимо имущество, което същата притежава към деня на своята смърт. Съдът е приел, че основното спорно обстоятелство в процеса е легитимира ли представеното по делото саморъчно завещание от 14.05.1998 година ищеца като наследник по завещание на ищеца по делото, предвид доводите на ответницата, че същото не е съставено на посочената в него дата, а значително по-късно. Прието е, че легитимацията на ищеца като наследник по завещание на прехвърлителката по двете атакувани сделки е от преюдициално значение за легитимацията на ищеца за провеждане и на иска на прогласяване на тяхната нищожност, поради сключването им при условията на относителна симулация , както и за разваляне на сочените от него действително сключени прикрити сделки – договори за прехвърляне на недвижимите имоти срещу задължение за издръжка и гледане.
Прието е от фактическа страна, че със саморъчно завещание от 14.05.1998 г. приложено на лист от 7 от делото на делото на СГС, М. А. приживе се е разпоредила с притежаваното от нея имущество за след смъртта си. Съдът е приел, че представеното по делото саморъчно съдържа формално и от външна страна всички установени от нормата на 25 ал.1 от ЗН реквизити – същото е написано ръкописно от самия завещател, съдържа означение на датата, когато е съставено, и носи подписа на завещателката, който е поставен след завещателните разпореждания. От заключенията на изслушаните пред първоинстанционния съд единична и тройна съдебно – графологични експертизи, съдът е приел за установено, че ръкописният текст в саморъчното завещание, датирано от 14.05.1998 година е написан от завещателката , като подписът по същото е положен лично от нея. От заключението на тройната експертиза съдът е установил обаче, че ръкописният текст и подписът под завещанието не са изпълнени на посочената в сами писмен документ дата – 14.05.1998 г., а значително по – късно. Въз основа на горното, въззивният съд е приел, че представеното по делото завещание за нищожно и същото не е произвело валидни правни последици, тъй като датата е задължителен реквизит на завещанието, като изискването за дата е изпълнено, ако същата е посочена от завещателя чрез саморъчно обозначаване на датата, месеца и деня на неговото съставяне. В случай, че завещателното разпореждане е съставено на една дата, а в същото е посочена друга, различна от действителната датата на неговото съставяне , несъответствието се приравнява на пълна липса на дата , която на основание чл. 25 ал.1 от ЗН обуславя нищожност на завещанието. Съдът е приел, че е напълно невъзможно да бъде установена действителната дата на съставяне на завещанието, с оглед на което същото се явява нищожно. По изложените съображения съдът е приел, че предявените искове за неоснователни, тъй като ищецът не се легитимира като наследник по завещание, нито по закон на прехвърлителката , поради което за него не е налице правен интерес от прогласяване на нищожността на договорите за покупко- продажба, сключени по нот. акт № ***, т. *, д. № ***, per. № 3227/2000 г., по нот. акт *** № ***, per. № 3229/2000 г. , и двата на нотариус А. П., per. № . Съдът е приел, че позоваването във въззивната жалба на наличието на други завещателни разпореждания в негова полза е недопустимо, тъй като в исковата молба ищецът е обосновал качеството си наследник единствено въз основа на завещанието с дата 14.05.1998 година. В хода на производството не е допуснато изменение на иска чрез прибавяне и на основание за наследствено правоприемство, възникнало въз основа на други конкретно посочени завещания, поради което и ищецът не се легитимира като наследник на М. А., като в това отношение, съдът е приел, че ищецът се явява трето за процесните договорни отношения лице, поради което искът за прогласяване нищожността на договора и за разваляне на договора за издръжка и гледане би бил допустим само в случай, че евентуалното уважаване на същия ще доведе до благоприятни правни поселници в неговия патримониум.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият сочен процесуалноправен въпрос е, кога е налице основание за изменение на иска, чрез прибавяне на ново основание. Въпросът се поставя дотолкова, доколкото се твърди, че ищецът е наследник на основание други две завещания, които не са посочени като основание за наличието на наследствено правоотношение в исковата молба и изводите на съда в тази насока. Въззивният съд е приел, че липсва позоваване на наследствено правоотношение, произтичащо от извън посоченото в исковата молба завещание, като следва да се посочи също така, че посочените в касационната и въззивната жалба две завещания дори не са представени като доказателства по делото, в рамките на сроковете и по установения в ГПК процесуален ред за това, тъй като те са представени само като сравнителен материал за изследване на графологическите експертизи. Липсата на позоваване в исковата молба на наследствено правоотношение, произтичащо от други юридически факти, извън посочените в исковата молба, не води до задължение за съда за произнасяне по тях, поради което така поставения правен въпрос е неотносим към спора, като съдът не е процедирал в насоката, в която е поставен въпросът.
Втория въпрос отново е свързан с твърдението на ищеца във въззивната и касационната жалба за наличието на наследствено правоотношение, произтичащо от извън посочения в исковата молба факт – наличието на конкретното посочено завещание в негова полза и процедирането на съда в тази насока, свързано със задължението му да укаже на ищеца че следва да посочи доказателства на наличието на конкретни завещания, посочени и представени като сравнителен материал за работа на експертизата. След като за съда не е съществувало задължение да се произнася по факти, извън посочените в исковата молба, водещи до наличието на правоприемство, то за него не е съществувало и задължение да указва на ищеца, че негова е тежестта за установяването на тези факти. За пълнота следва да се подчертае, че в доклада на съда е посочено и указано на ищеца, че следва да установи с доказателствените средства, че е наследник по завещание, от които черпи правата си на наследник на прехвърлителката по сделките. Неотносим е и поставения въпрос, касаещ нередовност на исковата молба в случаите, в които липсва посочване на конкретни правопораждащи факти, от които ищецът черпи наследствените си права, доколкото ищецът е посочил в исковата молба конкретно завещание, като е посочил изрично, че от него се черпят наследствени права. Последният правен въпрос, представлява по своята същност оплакване по съществото на спора, свързан с основателността на иска, като се твърди, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани доказателства, без да се сочи относим правен въпрос, свързан с основния правен извод на съда, относно липсата на наследствено правоотношение, предвид нищожното завещание, от което се твърди, че ищецът черпи своите права на наследник, респ. Наличието на правен интерес от предявените искове.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания и касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1579/14.07.2015 г., поправено с решение № 2644/01.10.2015 г., постановени по гр.д.№ 4876/2014 г. от І-ви състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.