3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1418
гр. София, 11.12.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 5610 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Ш. против решение №48/24.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 334/2014 г. от състав на Окръжен съд – Разград.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на окръжен съд е потвърдил решение на първоинстанционен съд, с което е отхвърлен, като неоснователен, предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Съдът е приел от фактическа страна, че от събраната по делото медицинска документация и след преглед на жалбоподателя, назначената пред първоинстанционния съд СМЕ е констатирала, че твърдяното в областта на носа увреждане е с давност, предхождаща твърдяната от жалбоподателя дата на получаването му, като на този извод сочи и липсата на характерните при това увреждане белези и зарасналото към 30.ХІІ.2011г. изкривяване на носа, свидетелстващо за минала травма на носните костици. Съдът е приел, че външни наранявания, с давност относима към 30.ХІІ.2011г., не са установяват и в областта на скротума и тестисите на жалбоподателя, като съдът е приел, че поставянето на катетър било наложено поради оплаквания от трудно уриниране, причинено, както сам жалбоподателя сочи в обясненията си, от осъществена лично от него интервенция-инжектиране на парафин в пениса, като в тази насока съдът е отчел и констатациите на медицинското изследване, проведено на ищеца непосредствено след 30.ХІІ.2011г. и в хода на развилото се, по негова жалба, производство по чл.63 и сл. НПК. По отношение на искането за обезщетение за счупване на десетото му дясно ребро, което се основава на изготвената му към 27.ІІІ.2012г. рентгенова снимка и приложен към същата фиш, в който дежурният лекар-д-р Н. е разчел счупване на въпросното ребро, съдът е счел също за неоснователно. До този извод съдът е достигнал, като се е позовал на назначената СМЕ, включваща в екипа си и специлист-рентгенолог, която установява с категоричност липса на твърдяното от жалбоподателя счупване. Въз основа нагорното, съдът е приел, че ищецът не е доказал една от основните, кумулативно изискуеми се за съставомерността на деликтната отговорност предпоставки, а именно-наличието на вреда.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който според касатора е разрешен при наличието на предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Материаланоправен въпрос не се сочи, като се твърди, че съдът не е обсъдил достатъчно задълбочено и прецизно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Това представлява оплакване по съществото на спора и касае обосноваността на съдебното решение, като наличието на необоснованост не следва да се изследва в производството по чл.288 ГПК, доколкото необосноваността не е сред основанията, водещи до допустимост на касационното обжалване, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Н. е касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 ГПК, т.е. нейното наличие следва да се преценява след като са налице основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №48/24.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 334/2014 г. от състав на Окръжен съд – Разград.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.