О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1419
София, 11.12.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №930 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. К. К. от [населено място], срещу решение от 12.06.2012г., постановено по в.гр.д. №136/2012г. на Кърджалийски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 25.01.2011г. по гр.д.№1893/2010г. на Кърджалийски районен съд са отхвърлени предявените от В. К. К. срещу П.”К..П. войвода” искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба П.”К..П. войвода” не взема становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. К. К. срещу П.”К..П. войвода” искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със заповед №61/17.09.2010г. на директора на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращение в щата; за възстановяване на заеманата длъжност „старши учител” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното основание за уволнение – поради съкращение в щата и подборът е извършен съобразно критериите на чл.329 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че въззивното решение е постановено „в противоречие с установената практика на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2 КТ и по специално кога е налице реално съкращение в щата за определена длъжност и относно приложението на разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ”. Касаторът не сочи практика на ВКС, на която счита, че въззивното решение противоречи, а представените от него решения на районни и окръжни съдилища не съставляват доказателства за наличието на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като няма данни, че представените съдебни решения са влезли в законна сила. Поради това не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Не е налице и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по „съществен материалноправен въпрос, отнасящ се до право на труд и този съществен материалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона”. Така поставения въпрос не представлява правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12.06.2012г., постановено по в.гр.д. №136/2012г. на Кърджалийски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: