О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1419
гр.София, 11.12.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
Любка Андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5679 описа на ВКС за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.08.2015г. по гр.д.№2172/2015г. с което ОС Варна е отхвърлил обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
Жалбоподателят – С. С. И.,чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на делото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът [фирма] , чрез процесуалния си представител, в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявените от С. С. искове срещу [фирма], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване на уволнението му за незаконно и за отмяна на Акт за прекратяване на трудово правоотношение от 12.12.2014 год., с който му е наложено дисциплинарно наказание – уволнение; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност ”Програмист“ в ответното дружество и за осъждането на [фирма] да му заплати сумата от 18 369, 48 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа в резултат на незаконното уволнение за пълния шестмесечен период от уволнението, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 05.02.2015 год. до окончателното й изплащане.
Установено е по делото, че жалбоподателят- ищец в производствмото , е работил по трудово правоотношение в ответното дружество [фирма] – София въз основа на трудов договор от 02.07.2012г. на длъжността „Програмист“ с място на работа – [населено място]. Установено е също така, че с Акт за прекратяване на трудово правоотношение, изд. на 12.12.2014 год. от управителя на дружеството, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, на основание чл. 187, т. 1 и т. 3 КТ; чл. 188, т. 23 КТ; чл. 189, ал. 1 КТ, чл. 190, ал. 1, т. 1, т. 3 и т. 7 КТ, като на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от датата на връчване на акта – на 12.12.2014 год. Изложени са съображения за това, че наказанието е наложено поради констатирани неоправдани отсъствия от работа, закъснения, преждевременно напускане на работното място, с което са нарушени уговореното работно време и почивките, съгл. трудовия договор от 02.07.2012 год. и вътрешните правила наработодателя. Установено е, че констатираните нарушения касаят месеците октомври и ноември 2014 год., както и неспазване на установените правила и необосновано бавене на отчет по възложените проекти; некоректно планиране на работния процес; необосновано забавяне на и предававне на възложени задачи по проекти.
Прието е, че видно от представените три броя заповеди – Заповед №169/05.12.2014г.,Заповед№170/05.12.2014г. и Заповед №171/05.12.2014г. и три бр. искания за даване на обяснения, връчени на ищеца на 09.12.2014г. работодателят е поискал обяснения по повод на нарушенията на трудовата дисциплина и жалбоподателят е депозирал обяснения, в които не отрича, че е закъснявал за работа и че е напускал по–рано работното си място, като пояснява, че след това е компенсирал с работа след 18:00 часа.
От копие от регистрационна карта в Бюрото по труда „Варна“ и от копие на трудова книжка на ищеца съдът е констатирал, че през м. януари 2015 г. ищецът е регистриран като безработен и липсват записвания в трудавата книжка че в периода след уволнението до м. юни 2015 год. е започнал работа по трудово правоотношение. Представени са доказателства, от които е видно, че в периода 5-9 декември 2014 год. ищецът е ползвал платен годишен отпуск.
В случая от анализа на доказателствата съдът е приел, че преди налагане на дисциплинарното наказание на ищеца са били изискани писмени обяснения по надлежния ред – именно по повод на извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, т. 1 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ . Прието е, че ищецът не е установил уважителни причини за нито едно от закъсненията си за работа с повече от един час – нито за тези през м. котмоври, нито за тези през м. ноември 2014 год.
По изложените съображения съдът е счел, че работодателят е доказал, че ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина–пет закъснения за работа през месец октомври 2014 год., като всяко закъснение е с повече от един час и три закъснения за работа през месец ноември 2014 год. всяко от тях за повече от един час.
По отношение на вмененото на ищеца нарушения за липса на отчет по възложените му проекти и забавено изпълнени на задачите съдът е счел, че същите не са доказани, както и че те по скоро имат отношение към качествата му да изпълнява ефективно възложената му работа, но не съставляват нарушение на трудовата дисциплинина.
Съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл.194, ал.1 КТ. Прието е, че наложеното наказание е съразмерно на тежестта на дисциплинарните нарушения – налице е повторяемост на извършените нарушения – закъснения за работа. Съдът е достигнал до извод, за за законност на заповедта, като издадена в съответствие с разпоредбата на чл.189 КТ.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: следва ли при определяне на наказанието да се отчетат обстоятелства, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, характерът и важността на неизпълненото трудово задължение, възможните вредни последици, може ли да се приеме, че процедулата по чл.193 КТ е спазена ако обясненията са дадени след издаване на заповедтта за наказание и каква е доказателствената стойност на писмени обяснения по чл.193 КТ , в които работника прави признание за извършено нарушение. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Представя решение на състави на ВКС в които са приема, че съдът е длъжен да обсъди всички доказателства установяващи нарушението и неговата тежест, както и за задължението на работодателя да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения преди налагане на наказанието.
Настоящият състав намира, че по така поставените въпроси и на сочените от жалбоподателя основания не следва да се допуска касационно обжалване. В постановени по реда на чл.290 ГПК решения: от 03.08.2011г. по гр.д№1284/2010г., ІV Г.о. от 26.03.2010г гр.д. №267/09 ІІІ г.о. , от 25.01.2011г по гр.д. №1068/2009 на ІV г.о , от 01.11.2010г по д.№279/2009 ІV г.о и решение №494 от 18.06.2010г. по гр.д. №1687/2009г. е даден отговор на въпроса кога исканите обяснения са във връзка с дисциплинарни нарушения и кога същите са искани или дадени по друг повод и в съответствие с тази практика съдът е счел, че дадените обяснения в същия ден, в който е издадена и заповедта за наказание, са законосъобразни.
Налице е и задължителна практика и по въпроса за критериите за определяне на дисциплинално наказание, изразена и в решение от 17.03.2014 г., по гр.дело № 3731/ 2013 година, ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът е задължен да извърши съдебен контрол за тяхното изпълнение, в който смисъл е и даденото разрешение в решение от 01.07.2010 г., по гр.д.№1040 г., ІV г.о. на ВКС, според което дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя или на определено от него лице, но при оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е предмет на съдебния контрол.
Практиката по поставените от жалбоподателя въпроси е уеднаквена и не е неправилна, което да налага нейната промяна чрез допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК..
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 и даденото тълкуване в т.1 на ТР№6/2012т. ОСГ ТК на ВКС ва ответника по жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива, доколкото в договора за правна помощ само е уговорено, че ще се заплати възнаграждение, но няма доказателства да е реално платено.
Предвид изложените съображения, съдът
о п р е д е л и :
Не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.08.2015г. по гр.д.№2172/2015г. на ОС Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: