О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
гр. София, 14.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков ч.гр.д.№ 147 по описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. В. В. против определение №1765/09.11.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 1553/2010 г. от С. апелативен съд, І-ви състав.
От ответниците по частната жалба, становище са взели с писмен отговор В. В. и Ц. Ф., с който оспорват допустимостта на частната касационна жалба, както и нейната основателност.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
За да потвърди определението на С. градски съд, С. апелативен съд е приел, че се касае за оспорване на приживна делба от страна на ищеца – жалбоподател, извършена с акт за дарение, на основание чл.78 от ЗН. Приел е, че наличието на предпоставките за недействителност на делбата следва да се преценяват към момента на откриване на наследството, а в случая наследодателят е жив, ответник е по предявения иск и няма открито наследство, като състава на САС е споделил в тази насока изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на производството.
В изложението на касационните основания се сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесуален въпрос относно допустимостта на иск за прогласяване на приживна делба за нищожна, на основание чл.78, ал.1 от ЗН във вр. с чл.26 от ЗЗД, при липса на открито наследство, в противоречие с решения на ВС, постановени по реда на ГПК /отм./, които нямат характер на задължителна съдебна практика, т.е. по въпрос, противоречиво разрешаван от съдилищата – основание за допустимост на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се и наличие на предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Представят се решения на ВС – №886/26.11.1952 г., постановено по гр.д.№ 381/1952 г. и № 66/31.01.1951 г., постановено по гр.д.№ 20/1950 г. Твърди се, че по въпроса за допустимостта на иск за недействителност на приживна делба при неоткрито наследство, Върховния съд е дал положително разрешение на правния въпрос, за разлика от изводите на апелативния съд в обжалваното определение. Видно от мотивите на ВС към решение № 886/1952 г., така поставения правен въпрос не е бил предмет на обжалването пред ВС, доколкото съдът само се е ограничил да констатира предявяването на този иск с доводи за недействителност на делбата на основание чл.78, ал.1 от ЗН, но не се е произнесъл по него, тъй като е констатирал липса на доводи в тази насока в писмената защита пред ВС, като е приел, че нормата на чл.78, ал.1 от ЗН е неприложима в случая, в каквато насока са били и изводите на окръжния съд в конкретния случай по това дело. Предметът на спора по представеното решение №66/1951 г. е бил установителен иск за собственост, с правно основание чл.980 от ЗГС /отменен/, като въпросът за приживната делба е обсъждан дотолкова, доколкото е обсъждан въпросът за тази делба като годно основание за начало на владение и неговия вид. В това производство ВС не е формирал изводи относно допустимостта на иск за недействителност на приживна делба при неоткрито наследство, какъвто е поставения правен въпрос в настоящото производство по допустимостта на касационното обжалване. Поради липсата на противоречие по така поставения правен въпрос от страна на възприетото разрешение на правния въпрос от апелативния съд и изводите на ВС по представените съдебни решения, не е налице и соченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Твърди се, че е налице касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Твърденията на частния жалбоподател се свеждат до тълкуване на нормата на чл.78, ал.1 от ЗН, като се твърди, че неточното тълкуване на нормата е довело до пълното неприлагане на закона в истинския смисъл на разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, поради което в конкретния случай следва да се даде друго разрешение на въпроса относно допустимостта на предявения иск. Нормата на чл.78, ал.1 от ЗН е ясна, непротиворечива и по нейното приложение, както и по приложението на ЗН съществува единна и непротиворечива съдебна практика, в т.ч. и задължителна за съдилищата, като жалбоподателя не сочи в каква насока следва да се промени тя и какво налага тази промяна, поради което състава на ВКС приема, че не е налице и сочената от жалбоподателя разпоредба на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, обосноваваща според него допустимостта на касационното обжалване.
По изложените съображения, настоящия състав на ВКС приема, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на определението на С. апелативен съд.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1765/09.11.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 1553/2010 г. от С. апелативен съд, І-ви състав.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.