О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 19.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 122 /2012 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна, подадена от кооперация “С. Б.” [населено място] против определение № 36 от 01.02.2012г. по гр.д.№ 21/2012г. на ВКС ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от нея касационна жалба № 6605/12.08.2011г. против въззивното решение по гр.д.№ 76/2010г. на Софийски апелативен съд.
Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила тъй като според него цената на иска следва да се определи по цената на имота, посочена от СТЕ, приета от въззивната инстанция при второто разглеждане на делото и за необоснованост на извода, че касационната жалба е просрочена.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното::
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че искът за собственост, предмет на въззивното решение е предявен на 28.10.1993г.. – при действието на отменения ГПК, а имота, предмет на този иск – нива от 50 дка в землището на Нови Искър е бил с балансова стойност по извлечение, представено от ищеца – 600 000 неденоминирани лева. Ищецът е посочил в исковата молба цена на иска – 150 000 лв. Прилагайки Закона за деноминацията и на основание чл. 55, ал.1 б. “б” от ГПК /отменен, съдът е приел, че цената на иска е ? от тази стойност, т.е. 150 лв. към настоящия момент лв. Затова на основание чл. 280, ал.2 от ГПК е прието, че касационната жалба е недопустима, тъй като е постъпила след изменението на този текст, предвиждащо необжалваемост на въззивните решения по искове с цена под 5 000 лв.
Съдът е изложил мотиви и са просрочие на касационната жалба, като е приел, че съобщението за изготвяне на решението е връчено редовно на посочения от ищеца съдебен адрес на 11.05.2011г., поради което към момента на подаване на уведомлението за оттегляне на пълномощното от адвокат И. С. – на 15.06.2011г. решението е влязло в сила.
В частта по приложението на чл. 280, ал.2 от ГПК, определението е правилно.
Съгласно чл. 280, ал.2 от ГПК, в сила от 21.12.2010г../ДВ бр. 100 от 21.12.2010г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Параграф 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010г./ предвижда висящите производства да продължават по досегашния ред, но по смисъла на този текст, висящи производства следва да се считат тези, по които касационната жалба е подадена преди 21.12.2010г. За производствата, образувани по постъпили касационни жалби от 21.12.2010г. и след това се прилага новата редакция на чл.280, ал.2 от ГПК. Това е така, защото касационната жалба има деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, т.е. меродавен е момента на подаване на касационната жалба, а не на исковата молба.
Процесуалният закон има непосредствено действие и преурежда процесуалните правоотношения, освен ако в него не е предвидено отлагането на действието му по отношение на заварените висящи производства. Никога не е придавано обратно действие на процесуалния закон, т.е новия закон да действа по отношение на вече реализирани процесуални действия. Затова цената на иска следва да се определя към момента на предявяването му по действащите към този момент правила в ГПК – чл. 69 от действащия ГПК, респективно чл. 55 от ГПК/отм/. Съгласно чл. 56 от отменения ГПК и чл. 70, ал.1 от новия ГПК след първото съдебно заседание, т.е. в хода на производството не може да се повдига въпроса за цената на иска. Затова съдът правилно е определил цената на иска по правилото на чл. 55, ал.1 б. “б” от ГПК /отм/, действащо към момента на предявяване на иска, а не съобразно оценката на имота към момента на изготвяне на СТЕ, приета от въззивната инстанция. Следва да се отбележи, че и към момента на реституцията по ЗК от 1991г., цената, посочена от вещите лица – 995000 лв. и след прилагане на Закона за деноминация, цената също е под 5 000 лв. По тези съображения, касационната жалба е недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
Действително изводът на съда за просрочие на касационната жалба е неправилен, тъй като съобщението за изготвяне на решението е било редовно връчено на 16.05.2011г. Молбата за оттегляне на пълномощното и уведомлението до съда е от 15.06.2011г. – преди изтичане на едномесечния срок, но след редовното връчване на съобщението. Молбата за правна помощ от 16.06.2011г. прекъсва срока за обжалване, съгласно чл. 259 от ГПК. Тя е оставена без уважение с разпореждане, което е съобщено на жалбоподателя на 13.07.2011г. и поради необжалването му в едноседмичен срок е влязло в сила на 20.07.2011г. От този момент започва да тече нов едномесечен срок за подаване на касационната жалба, съгласно чл. 2259, ал.3 от ГПК. Преди изтичането му – на 12.08.2011г. е подадена касационната жалба, т.е. в срок.
Поради недопустимостта й на основание чл. 280, ал.2 от ГПК, въпреки това, че са неправилни изводите за просрочие, тя правилно като краен резултат е оставена без разглеждане. Затова обжалваното определение следва да се остави в сила.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение. № 36 от 01.02.2012г. по гр.д.№ 21/2012г на Върховен касационен съд ІІ гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: