Определение №142 от 20.2.2019 по ч.пр. дело №393/393 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 142

гр. София, 20.02.2019 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№393 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Хидрокомп-торн спринг” ООД /н/ срещу определение №3238 от 09.10.2017 г. по ч.гр.д.№4742/2017 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №6813 от 06.04.2017 г. по т.д.№6603/2016 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата се посочва, че определението е нищожно, недопустимо и неправилно. Излагат се съображения, че дадените от първоинстанционния съд указания са изпълнени възможно най-изчерпателно, тъй като още с подаването на исковата молба е поискано назначаване на експертиза, която да посочи точния размер на лихвите. Поддържа се, че следва да бъде допуснато касационно обжалване, поради нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на определението.
Ответникът по частната касационна жалба „Юробанк България” АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в предоставения срок, „Хидрокомп-торн спринг” ООД /н/ – ищец по предявения отрицателен установителен иск по чл.694 от ТЗ, не е изпълнил дадените указания за посочване цена на претенцията, номер на възражението, от кога е актът на съда по несъстоятелността и кога е обявен в ТР /с молбата от 06.03.2017 г. ищецът е посочил единствено, че не може да определи размера на отрицателния си установителен иск поради липса на информация/, поради което разпореждането на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото е правилно.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Обжалваното определение е постановено от компетентен съд, действащ в надлежен състав, в пределите на предоставената му правораздавателна власт, съставено е в писмен вид, подписано е от членовете на състава и е разбираемо, като с него съдебният състав се е произнесъл по предмета, с който е бил сезиран, поради което не се установява твърдяната вероятна нищожност и недопустимост на определението.
От друга страна при постановяване на обжалваното определение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
С оглед изложеното и тъй като частният касатор не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3238 от 09.10.2017 г. по ч.гр.д.№4742/2017 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top