О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
[населено място] ,21.03.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети март,през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2629/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма] против решение № 1181/25.05.2017 г. по гр.д.№ 441/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е частично потвърдено и частично отменено, с уважаване на иска на В. И. К., решение № 99 по т.д.№ 56/2016 г. на Софийски окръжен съд, като касаторът , като краен резултат, е осъден да заплати на ищцата обезщетение за търпими неимуществени вреди от смъртта на И. Й. С., настъпила при ПТП от 23.08.2015 г., по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил, в размер на 120 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, с единствен довод за противоречие с материалния закон, досежно активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение, предвид обстоятелството, че е живяла на семейни начала с починалия, при наличие на сключен , респ. неразтрогнат от същия граждански брак с трето лице. Касаторът счита, че събраните по делото доказателства са установили липсата на поредност в съжителството на починалия със съпругата му спрямо фактическото съжителство с ищцата, т.е. установяват паралелно поддържани от починалия връзки, изчерпващи съдържанието на брачна такава , както със законната съпруга, така и с ищцата. Страната счита,че съдът не е изследвал задълбочено съдържанието на паралелните отношения на починалия със съпругата му , излагайки конкретни, несъобразени от въззивния съд факти,досежно същите. В този смисъл се твърди съществено процесуално нарушение на въззивния съд,макар квалифицирано като друго основание за неправилност / необоснованост/ , предвид несъобразяването на всички събрани по делото доказателства .
Ответната страна – В. К. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, предвид неустановен допълнителен селективен критерий в сочените хипотези .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим , подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав, съобразно съдържанието на касационните доводи и формулираните от страната въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, взе предвид следното :
Ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. С., като твърди, че е живяла на съпружески начала със същия, след напускането му от съпругата Н. А., появявайки се в живота му в тежък момент, в който, поради онкологично заболяване И. С. е имал нужда от постоянна помощ и емоционална подкрепа. Твърди, че двамата са споделяли общо домакинство, вкл. ищцата отменила И. С. по отношение грижите за възрастния му баща. Ищцата твърди, че причина за несключване на граждански брак с И. С. е била съпротивата на съпругата му да съдейства на разтрогване брака им по взаимно съгласие, а здравословното състояние на починалия и тежкото му материално състояние са препятствали възможността сам да инициира бракоразводно дело, за разтрогване на брака по исков ред.
Касационните доводи на ответника са концентрирани до оспорване материалноправната легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. С., с който същата е живяла на съпружески начала, при сключен и неразтрогнат от същия граждански брак с лицето Н. А.. Ответникът е твърдял, че отношенията с всяка от двете жени са поддържани от починалия паралелно и не се касае за поредност във фактическото съжителство между И. С. и съпругата му Н. А., спрямо това с ищцата В. К.. На законната съпруга застрахователят е заплатил обезщетение по силата на сключено извънсъдебно споразумение,въпреки че претенция за обезщетяване на доброволни начала от застрахователя е предявила и ищцата. По делото са разпитани две групи свидетели на всяка от страните , като свидетели на ответника са законната съпруга на починалия, синът на същия и дъщеря на съпругата му, родена от нейн предходен брак .
Въз основа на събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че по делото е безспорно установено трайно фактическо съжителство между В. К. и И. С. – от порядъка между 9 и 11 години, поради което и съгласно ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г. и ППВС № 2/1984 г. , същата е легитимирана да претендира обезщетение, след като не е установено двубрачие / в прекия смисъл на думата – паралелно сключени два граждански брака/. Съдът приема за установено, че именно ищцата е полагала грижи за починалия, предвид онкологичното му заболяване, както и за възрастния му баща, живеейки в общо домакинство. Съдът е приел, че съжителстването на лица от различен пол на семейни начала не противоречи на морала, като фактическата раздяла със законен съпруг е основание за разтрогване на брака, но ако същият не е прекратен, формалното му съществуване не прави фактическото съжителство незаконно или неморално. Съдът е приел, че продължителното – с години – живеене на всеки от съпрузите в различни градове, изключва възможността за поддържане между същите на емоционални отношения, кореспондиращи на действително присъщите между съпрузи. Присъдил е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, отхвърляйки иска за разликата до претендираните 200 000 лева.
Въззивният съд е потвърдил решението, в частта по присъдено обезщетение от 80 000 лева, частично отменил същото и присъдил допълнително обезщетение от 40 000 лева или присъдил обезщетение в общ размер от 120 000 лева. По възраженията на ответника за липса на активна материалноправна легитимация на ищцата е споделил доводите на първоинстанционния съд, отчитайки че предпоставка за отхвърляне на иска би било двубрачие в прекия смисъл на думата – два паралелно съществуващи законно сключени брака и доколкото трайно фактическо съжителстване между ищцата и починалия, със съдържание кореспондиращо на съдържанието на връзката между съпрузи, е достатъчно основание за присъждане на обезщетение на ищцата. Съдът е приел,че показанията на свидетелите на ответника не разколебават извода за трайно фактическо съжителство между ищцата и И. С., аналогично на това между съпрузи.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира следните въпроси : 1/ След като Пленума на ВС предпоставя, за включването на лице, съжителствало без брак, към кръга на лицата, имащи право на обезщетение, две кумулативно изискуеми предпоставки :положителна – съществуването на сродна на граждански брак връзка с починалия и отрицателна – тази връзка да не е установена като резултат от престъпление / двубрачие / и против правилата на морала , то не следва ли да бъде възложено като доказателствена тежест именно на ищеца установяването на всяка от тези две предпоставки ? и 2/ Щом съдът приравнява отношенията при съжителстване без брак към отношения като в граждански брак, когато приема, че е установено наличието на предпоставка за изплащане на обезщетение , не следва ли съдът също да приравнява отношенията при съжителстване без брак към отношения като в граждански брак, когато установява дали е налице пречка за изплащане на обезщетение – двубрачие? Всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с формално цитиране на нормата .
Първият въпрос е обобщим до това как се разпределя доказателствената тежест между страните, когато ищцата основава материалноправната си легитимация, да претендира обезщетение за неимуществени вреди, на установено трайно фактическо съжителство с починалия от деликт, при наличие на законен брак на последния с трето лице.Касаторът намира, че ищцата носи и доказателствената тежест да установи действителното съдържание на връзката между починалия и съпругата му, като изключи същата да е имала присъщото между съпрузи съдържание, паралелно на съществуващото между нея и пострадалия фактическо съжителстване. Подобно разпределение на доказателствената тежест е в противоречие с принципа на чл.154 ал.1 ГПК,че всеки доказва фактите,на които основава своите искания и възражения.То противоречи и на нормалната логика, с оглед обективната възможност за доказване , тъй като в тежест на трето за отношенията между законните съпрузи лице се вменява доказване съдържанието на тези отношения, на които то не е пряк свидетел, а и би могло дори обективно да не знае за съществуването им. Касаторът приравнява възможна недобросъвестност на починалия на недобросъвестност на фактически съжителствало със същия лице. Доколкото въпросът формално е относим към разпределението на доказателствената тежест в процеса , като съдът е основал крайните си изводи и на недоказаност на възраженията на ответника, досежно паралелно съществуване и на пълноценна съпружеска връзка, то същият следва да се приеме за покриващ общия селективен критерий, но не се явява обоснован допълнителния такъв, по съображения посочени по-долу, като общи за всеки от формулираните въпроси.
Вторият въпрос е относим към довода на касатора за установими от доказателствата паралелно съществуващи , а не поредни във времето , еднакво кореспондиращи на съдържанието на съпружеска връзка , отношения между починалия И. С. и съпругата му Н. А., респ. между същия и ищцата В. К.. Само в такава хипотеза би могло да се постави въпроса еднаквите по съдържание трайни фактически отношения между пострадалия и всяка от двете жени , не следва ли да се приравнят на хипотезата „ двубрачие „ ,изключваща легитимацията на фактически съжителстващо на съпружески начала с починалия лице, да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му. Въззивният съд ,обаче, не е обосновал такъв извод за паралелно съществуващи, аналогични по съдържание отношения.Доколко изводите му за липсата на такива са правилни и кореспондират на събраните по делото доказателства е въпрос по същество , по правилността на решението, на основанията по чл.281 т.3 ГПК, преценими в друга фаза на касационното производство.
За всеки от въпросите се явява необоснован допълнителния селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – с простото цитиране на нормата. Не са изпълнени задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за посочване на предпоставки за преодоляване на съществуващата задължителна съдебна практика относно кръга легитимирани да претендират обезщетение лица, в аспект на зачитане формалното съществуване на законен брак пред доказано трайно фактическо съжителство между съпруг от същия и трето лице,изчерпващо по своето съдържание връзката между съпрузи. В подкрепа на това е и обстоятелството , че въпросът не е включен в предмета на образуваното и висящо тълкувателно дело № 2 / 2016 г. на ОСГТНК на ВКС, по въпроса за кръга на легитимираните да претендират обезщетение лица , ограничено до легитимацията на братя и сестри и техни низходящи от втора степен. Аналогично не са установени такива предпоставки за определяне на различно от общото правило на чл.154 ал.1 ГПК разпределение на доказателствената тежест в процеса , с оглед наличието на противоречива практика по прилагането на нормата или предпоставки за преодоляване на иначе непротиворечива практика, обусловено от промяна в обществените условия или изменение на законодателството.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1181/25.05.2017 г. по гр.д.№ 441/2017 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА ЗК [фирма], на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК, да заплати на В. К. разноски за настоящото производство в размер на 2 859 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :