3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
С., 25,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2378/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 49 от 28.01.2013г. по т. д.1404/12г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. Н.П. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В приложеното към жалбата, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Заявил е, че счита, че въззивният съд е постановил „едно неправилно решение, поради нарушение на материалния закон”. Лаконично е развил разбирането си по съществото на спора в контекста на фактическата обстановка, поддържана от него в цялото производство. Посочено е още, че произнасянето на ВКС по „повдигнатите правни въпроси водещи до необоснованост и до нарушение на материалния закон, ще допринесе до отстраняване на непълноти и неясноти в правната уредба, за правилното прилагане на закона”. Също така лаконично е посочено, че страната счита, че по този начин е обосновала нужните доводи за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което в заключение е посочил, че е установил касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В случая касаторът не е заявил никакви доводи свързани с това основание, не е поставил правен въпрос, нито е сочил или приложил актове включени в обхвата на подлежащите на сравнение актове, обективиращи задължителна практика, поради което се налага извод, че страната не е обосновала валиден довод за наличие на предпоставките и на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос, съответстващ на критериите по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. С оглед тази очертана със задължителна практика дефинитивност страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието.Не обосновава извод за приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и лаконично изложеното оплакване за неправилност на съдебния акт, свързан със защитната теза на касатора, тъй като то има относимост към основанията по чл.281 ГПК, но е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49 от 28.01.2013г. по т. д.1404/12г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: