1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
гр. София, 25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1124 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК.
В законоустановения 1-месечен срок е постъпила молба от С. Н. Ш., чрез пълномощника му по делото адвокат Н. А., за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК № 201/22.04.2019 г. в частта на присъдените в полза на В. С. А., Н. А. А. и Н. С. Ш. разноски пред ВКС в размер на 1 080 лв.
В молбата се твърди, че така присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни, тъй като пред ВКС не е проведено открито съдебно заседание и от насрещните страни е депозиран единствено отговор на касационната жалба, минималното адвокатско възнаграждение за което възлиза на 500 лв. съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Излага се, че по делото е съществувал спор относно цената на предявения иск, като ОС – Пловдив е приел цена от 3 000 лв. Сочи се, че е правно ирелевантно обстоятелството, че процесуалният представител, подал отговора на касационната жалба, представлява трима ответници по делото, тъй като последните имат общи интереси и осъществената защита е само една.
В. С. А., Н. А. А. и Н. С. Ш. считат молбата по чл.248 ГПК за неоснователна. Сочат, че цената на исковете била определена на 53 795.60 лв., като това се случило преди приемането на ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. ОС – Пловдив преценил, че делото е подсъдно на РС – Асеновград, тъй като с исковата молба били предявени три отделни иска, всеки с цена под 50 000 лв., въпреки че общата цена на исковете надхвърляла 50 000 лв. Адвокатското възнаграждение, дължимо от В. А., Н. А. и Н. Ш., било определено на база три отделни негаторни иска, които са неоценяеми, като минималното дължимо възнаграждение в този случай възлиза на 300 лв. за един иск (общо 900 лв. за трите иска). Ответниците по молбата се позовават и на начислен данък върху добавената стойност.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното:
С определението си по чл.288 ГПК по делото ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на Окръжен съд – Пловдив, постановено по гр. дело № 1577/2018 г., и е осъдил касатора С. Н. Ш. да заплати на ответниците по касационната жалба В. С. А., Н. А. А. и Н. С. Ш. разноски пред ВКС в размер на 1 080 лв.
Предмет на делото са искове по чл.109 ЗС, предявени от В. С. А., Н. А. А. и Н. С. Ш. срещу С. Н. Ш. – за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, които пречат на ищците да упражняват пълноценно своето право на собственост, като премахне изградената едноетажна масивна стопанска постройка с използваем покрив, изградения навес с дървена конструкция, покрита с керемиди, изградения метален навес, находящ се в предната североизточна част на поземления имот, и изградената метална конструкция за асмалък, разположени в ПИ с идентификатор ………….. по КККР на [населено място].
След предявяване на исковата молба, с молба от 4.06.2015 г., ищците са посочили, че цената на исковете следва да бъде определена въз основа на разходите, необходими за премахване на постройките. Впоследствие, с молби от 29.09.2015 г. и 16.10.2015 г., като са изходили от данъчните оценки на имотите и притежаваните от тях идеални части, ищците са посочили обща цена на исковете от 53 795.60 лв.
С определение от 27.04.2016 г. по ч. гр. дело № 249/2016 г., образувано по реда на чл.122 ГПК, Пловдивският апелативен съд е приел, че всеки от исковете по чл.109 ЗС е с цена под 50 000 лв., поради което делото е подсъдно на районния съд. Апелативният съд не е дал отговор относно точната цена на всеки отделен иск, като е посочил, че по този въпрос съществува спор, поради което по него е образувано тълкувателно решение пред ВКС.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че в случая, доколкото цената на предявените искове не е била определена ясно и недвусмислено по делото, а единствено е заключено, че цената на всеки един от тях не надхвърля 50 000 лв., следва да намери приложение т.1 от ТР № 4/6.11.2017 г. по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС. Предвид това, че става дума за предявени негаторни искове, с които се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на исковете е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията.
Тъй като предявените обективно съединени искове по чл.109 ЗС са четири, за всеки един от тях се дължи отделно възнаграждение (чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Поради липса на данни по делото относно стойността на разходите за премахване на обектите, ако се приеме за дължимо минималното адвокатско възнаграждение, същото е в размер на 300 лв. за всеки иск (чл.7, ал.2, т.1 от цитираната наредба), или общо 1 200 лв. без ДДС, а с начислен ДДС – 1 440 лв.
При това положение очевидно е, че присъденото възнаграждение с определението по чл.288 ГПК, възлизащо на 1 080 лв. с ДДС, отговаря на предвиденото минимално такова по чл.9, ал.3 от наредбата.
Изложеното обуславя оставяне на молбата по чл.248 ГПК без уважение.
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК на С. Н. Ш. за изменение на постановеното по делото определение по чл.288 от ГПК № 201/22.04.2019 г. в частта на присъдените в полза на В. С. А., Н. А. А. и Н. С. Ш. разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: