О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София 26.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 676 по описа за 2009 година и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Постъпила е касационна частна жалба от М. Ц. М. чрез адв. Б срещу определение № 146 от 30.04.09г.по в.ч.гр.дело № 259/09г.на Великотърновския апелативен съд,с което е оставено в сила определение № 226 от 14.03.09г.,постановено по гр.дело № 167/09г.на Плевенския окръжен съд за връщане на исковата молба на същата страна поради неотстраняване в срок на нередовността й,изразяваща се в невнасяне на държавна такса и производството е прекратено.
Излагат се оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна. На основание чл.274 ал.3 от ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационен контрол,в което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Приложено е определение от 22.10.08г.по ч.гр.дело № 667/08г.на Врачанския окръжен съд.
Ответниците по жалбата МО на РБ и ВВУБ”Г”гр. Долна М. не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. като прецени данните по делото и наличието на предпоставките па чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК,намира следното:
Жалбоподателката М. М. от гр. П. е сезирала Административен съд София област с иск срещу М. на отбраната и ВВУБ”Г”гр. Долна М. като правоприемник на под.24870 с. К. за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,претърпяни по повод обявено за незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение уволнение по КТ. Като правна квалификация в исковата молба е посочен чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.
С определение № 219 от 10.02.09г.по адм.дело № 105/09г. Административният съд София област е приел,че не са касае за административна дейност по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и е изпратил по компетентност исковата молба на Окръжен съд-гр. Плевен.
С определение № 159 от 19.02.09г.по гр.дело № 167/09г. Плевенският окръжен съд е оставил без движение исковата молба за отстраняване на нередовности,в т.ч.е постановил внасяне на държавна такса съобразно цената на иска. За указанията жалбоподателката е уведомена на 5.03.09г. С молба от 10.03.09г.същата заявила,че поддържа иска на основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ и прилага вносна бележка за 10 лв държавна такса. Поради невнесена в срок държавна такса в определения от съда размер 1644.48 лв, с определение № 226 от 14.03.09г.окръжният съд я е върнал на основание чл.129 ал.3 от ГПК вр.с чл.128 т.2 от ГПК.
С обжалваното определение Великотърновският апелативен съд е приел,че първостепенният съд правилно е квалифицирал спорното материално право по чл.49 от ЗЗД във вр.с чл.45 от ЗЗД,като е взел предвид фактическите обстоятелства,изложени в исковата молба. След като не се касае за иск по чл.1 от ЗОДОВ прието е,че ищцата дължи заплащане на държавна такса и поради невнасянето й в срок законосъобразно исковата молба е върната като нередовна.
Настоящият състав счита,че не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане до касационно обжалване – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата. Посоченият процесуалноправен въпрос относно задължението на съда по чл.129 ал.2 от ГПК да укаже на страната да отстрани нередовности на исковата молба не е разрешен в противоречие с приложеното определение на Врачанския окръжен съд. Същото не е относимо към делото,тъй като не касае идентичен случай. В настоящата хипотеза указанията на съда във връзка в нередовностите на исковата молба,включително и за размера на дължимата държавна такса са били ясни и точни и не е било необходимо да се дава нов срок на ищцата за отстраняването им.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение – а именно да е разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото. Въпросът за правната квалификация на спорното материално право следва от фактите,изложени в исковата молба и преценката им от съда и подвеждането им под съответната правна норма,а не е въпрос на тълкуване на правната норма с оглед точното й приложение и развитие.
Ето защо настоящият състав приема,че въззивното определение не следва да се допуска до касационен контрол .
С оглед горното Върховният касационен съд,състав на ІV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 146 от 30.04.09г.,постановено по в.ч.гр.дело № 259/09г.на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.