4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 26.03.2019година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2256/2018 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ”Кредо консулт”ЕООД, [населено място] против решение №1696 от 03.07.2018 г. по т.д. №1750/2018 г. на Софийски апелативен съд
Ответникът по касация- „Лоялти Супермотор Спорт” ООД, [населено място], чрез пълномощника си – адв. Цв. Д. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. А.Д. е поддържал основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Под общо заглавие процесуалноправни въпроси е формулирал следното – 1 / „За служебното задължение на съда да събира доказателства, относими към преценката за неплатежоспособност на длъжника и съотношението на специалната разпоредба на чл.621а, ал.1, т2 ТЗ към нормата на чл.266, ал.1 ГПК”. Страната е уточнила така поставения въпрос, с това, че въззивният съд неправилно не бил допуснал исканата от нея експертиза, като мотивите му били необосновани. Сочил е противоречие с изброени съдебни актове на ВКС. Под № 2 е формулирано- „ За доказателствената тежест при оспорване на вписванията в счетоводните книги на длъжника.”Касаторът е поддържал противоречие с решение №187/13г. на ВКС, ІІІ г.о. и 3/ „ За момента, към който съдът следва да се преценявана цялостното финансово и икономическо състояние на длъжника”. Поддържано е също така, че и този въпрос бил разрешен неправилно и в противоречие с изброени съдебни актове на ВКС. Като материалноправен въпрос е формулирано – „ За значението на коефициентите за ликвидност и останалите финансово икономически показатели и тяхната тежест”.Направено е оплакване, че в противоречие с решение № 71/18г., САС само декларативно е посочил, че коефициентите за ефективност и показателите за рентабилност са положителни величини като липсвал анализ на краткотрайните активи. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод и за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос,включен в делото, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставеният от касатора първи въпрос е общ, пряко обвързан с неговата защитна теза, а не с решаващите изводи на състава или с неговото процедиране, определящо тези изводи. Извън това касаторът не обосновава и допълнително основание.За да е налице противоречие, с оглед поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, то изброената общо практика следва да разрешава формулирания въпрос, по начин, който не е бил възприет от въззивния съд и в резултат на това са изведени неговите решаващи изводи, обосноваващи постановения правен резултат. Касаторът само е изброил актовете, без да разграничава различните хипотези, разглеждани от съставите на ВКС. Твърдяното наличие на предпоставки на разглежданото основание, същият е обосновал с оплакването си за неправилно процедиране на въззивния състав, който не бил допуснал поисканата от него експертиза. В тази връзка от данните по делото се извежда,че страната- въззивник в производството, не е обосновала необходимост от изслушване на ново експертно заключение във въззивната си жалба, като първостепенния съд е уважил всички нейни доказателствени искания, като е изслушал основно и няколко допълнителни експертизи по поставени от същата страна задачи. В първото по делото заседание пред САС, въпреки заявеното от противната страна, че към така установеното финансово състояние на ответника, следва да се прибави и това, което ще бъде придобито, с оглед осребряване на имущество на „ Зенит 99” ООД, на което дружество, ответникът е признат кредитор, настоящият касатор е поискал ново заключение, което да обосновава твърдяния от него противен на тези данни извод, без да е сочил каквито и да било доказателства, респективно да е изложил данни за наличие на промяна, обосноваващd основателност на молбата му по чл.625 ТЗ. Т.е. били са въведени единствено данни за увеличаване на имуществото, а не за неговото намаляване, поради което и общото искане за нова експертиза, направено от страна на настоящия касатор, с молба да му бъде даден срок да уточнява задачите е било отказано от състава. С решението, предмет на обжалване, съдът е отбелязал, след обосноваване, че финансовите показатели на длъжника надвишават референтните стойности и същият не е преустановявал плащане на задълженията си, че искането за експертиза е необосновано и несвоевременно направено. Т.е. неговият решаващ извод е мотивиран със събраните по делото доказателства – достатъчни за да го обосноват. При тези фактически данни се налага извод, че това процедиране и приетото от състава не рефлектира върху крайният извод, мотивиращ решението му, поради което и е ирелевантно за установяване на основание по чл.280, ал.1 ГПК. Страната формално се позовава на противоречие с изброените съдебни актове, с оглед срока за искане на нови доказателства пред въззивният съд в производство по несъстоятелност, но при обосноваваната вече липса дори на индициращи данни за необходимост от ново заключение, след като пред първата инстанция са изслушани няколко такива, с оглед всички направени възражения на молителя в производството, то не се обосновава дори допуснато нарушение от състава.Следователно, страната не въвежда релевантен правен въпрос, нито обосновава допълнителен критерий по така поставения общ въпрос.
Вторият поставен въпрос е общ и неотносим към решаващите изводи на състава, а изцяло свързан с оплакването на касатора за неправилност на постановения съдебен акт, тъй като страната само е заявявала, че счетоводството на ответника не е било водено редовно, като първата инстанция е допуснала всички поискани от нея експертизи, в това число и броене на касова наличност и изчисляване на креткотрайните активи по три алтернативни начини, с оглед тях, страната не е представила доказателства нито е установила по някакъв начин твърденията си, както пред първата инстанция, така и пред въззивният съд. В тази връзка въпросът и не съдържа относимост към решаващите мотиви на състава, които както вече бе посочено са свързани с установеното по спора- а именно, че ответникът по молбата не е преустановявал плащанията си, а показателите му надхвърлят референтните стойности, като затрудненията му 2015г. са били временни и съответно преодоляни. Доколкото страната е възразявала по тези заключения, без да сочи каквито и да било данни,които ги опровергават или дори индициращи такова опровергаване, то и същата не обосновава релевантност на така поставения общ въпрос. Същото е относимо и към третия поставен въпрос, който също е основан на оплакване на страната повтарящо заявеното по първия въпрос и относимо изцяло към оплакване за неправилност на акта, но не и обосноваващо основание за допускането му до касационно обжалване.
Не обосновава извод за релевантно въведено общо основание и поставеният материалноправен въпрос, тъй като съдът е обсъдил коефициентите за ликвидност и останалите финансови показатели. Страната е структурирала въпроса съобразно недоволството си от направените изводи, като обяснението, че съдът „декларативно” е разгледал тези показатели е относимо към оплакването за неправилност на решението, но не и към основанията за допускане на касационно обжалване.
При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. На ответника по касация на основание чл.78,ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени поисканите и установени разноски в размер на 4580лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1696 от 03.07.2018 г. по т.д. №1750/2018 г. на Софийски апелативен съд
ОСЪЖДА ”Кредо консулт”ЕООД, гр. София да заплати на „Лоялти Супермотор Спорт” ООД, гр. София,направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 4580лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: