О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
Гр.София, 27.02. 2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3357 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. А. срещу решение №.3982/18.06.18 по г.д.№.5440/18 на СГС, IVАс. – с което е потвърдено реш.№.350392/1.03.18 по г.д.№.79036/17 за отхвърляне на предявените от касатора искове по чл.344 ал.1 т.1-т.2 КТ.
Ответната страна Национална агенция за приходите – ТД на НАП София, оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С атакувания акт съдът е изходил от безспорните между страните факти, че ищецът е работил по трудов договор /№.578/22.04.15/ с ответника на длъжност „главен специалист“ сектор „Административно обслужване“, отдел „Логистика“ – като трудовото му правоотношение е било прекратено /със Заповед №.2884/5.10.17, връчена при отказ на същата дата/ поради несъвместимост по чл.9 ал.4 и ал.1 т.1 ЗНАП – предвид признаването му за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл.343Б ал.1 НК /управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,62 промила на хиляда/ и осъждането му на пробация /с определение по протокол от 29.07.15 по нохд №.304/15, РС Царево, за одобряване на споразумение/ – за което наказание не е бил реабилитиран към момента на уволнението. От правна страна е приел, че възникването, съществуването и прекратяването на трудовото правоотношение с НАП е обусловено от наличието както на общите изисквания за заемане на длъжност по КТ, така и на специфичните по Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/. Съгласно чл.9 ал.4 изр.2 ЗНАП служител на агенцията по трудово правоотношение може да бъде лице, което е дееспособен български гражданин, отговаря на условията по чл.107а КТ и на условията по чл.1 ал.1 ЗНАП – едно от които е лицето да не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер /т.1/, а в чл.9 ал.8 ЗНАП е предвидено, че несъвместимостта по ал.4 е основание за едностранно прекратяване на правоотношението със служителя на агенцията без предизвестие. Съдът е посочил, че се касае за самостоятелно и специално основание за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя-единствено въз основа на съществуваща към момента на уволнението несъвместимост на работника или служителя с някои от ограниченията за заемане на длъжност в системата на НАП-като гаранция за добросъвестно изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавен, обществен и личен интерес. Поради това спрямо уволнението по реда на чл.9 ЗНАП общите правила на КТ /глава 9, чл.181-199 КТ/ за ангажиране на дисциплинарна отговорност поради нарушения на трудовата дисциплина са неприложими /в това число тези за изискване на обяснения (чл.193 КТ), спазване на преклузивни срокове (чл.194 КТ), мотивираност на заповедта (чл.195) – макар в случая тя да е достатъчно добре мотивирана, закрила при уволнение при чл.328 и чл.330 КТ (чл.333 КТ)/. Разпоредбата на чл.13а ал.2 ЗНАП не налага различен извод, защото регламентира единствено сроковете за налагане на дисциплинарни наказания от наказващия орган /не по-късно от 2м. от откриването на нарушението и не по-късно от 2г. от извършването му/. След като към момента на връчване на заповедта ищецът е осъден за престъпление от общ характер и не е реабилитиран, уволнението му поради несъвместимост на основание чл.9 ал.8 вр. с чл.9 ал.4 изр.2 вр. с чл.9 ал.1 т.1 ЗНАП е законно. При това положение искът за отмяната му по чл.344 ал.1 т.1 КТ и акцесорният такъв за възстановяване на работа по чл.344 ал.1 т.2 КТ са неоснователни.
Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроси „следва ли при установяване на несъвместимост да важат правилата за дисциплинарна отговорност, изхождайки от разпоредбата на чл.13а ал.2 от ЗНАП към чл.94 ал.1 ЗДСлуж /специален закон към специален закон/ и към 194 ал.1 от КТ /специален закон към общ закон/, касаещи органите, прекратяващи трудовото правоотношение респективно-служебно правоотношение, и дисциплинарно наказващите органи, както и за срокове за установяване на несъвместимост и за налагане на дисциплинарно наказание”; „при образувано производство за установяване на несъвместимост на служител с позоваване на давност, поради изтичане на предвидените в чл.13а ал.2 от ЗНАП респ.чл.94 ал.1 ЗДС давностни срокове, прекратяване на трудово правоотношение, респ. служебно правоотношение може ли да бъде налагано”; „при установяване на несъвместимост неправилна и/или непълна правна квалификация в заповедта за прекратяване на трудовото, респ. служебното правоотношението, отразява ли се на законността й”.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Във връзка с първия въпрос не е налице хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не се касае за неясни, непълни или противоречиви разпоредби, във връзка с които да липсва съдебна практика, респективно за необходимост от промяна или осъвременяване на такава /т.4 от ТР №1/09 от 19.02.10 ОСГТК на ВКС/. Несъвместимостта е вид ограничение за заемането на определена служба или извършването на определена дейност като гаранция за добросъвестно изпълнение на служебните задължения и избягване на конфликт на интереси. Едно от проявленията й се съдържа в чл.9 ал.4 вр. с ал.1 т.1 ЗНАП. Съществуват ясни разпоредби – чл.9 ал.8 ЗНАП, съгласно които наличието на несъвместимост по смисъла на чл.9 ал.4 вр. с ал.1 т.1 ЗНАП съставлява самостоятелно основание за едностранно прекратяване на правоотношението със служител на агенцията без предизвестие. То е въведено с императивна правна норма и работодателят е длъжен да прекрати трудовия договор при наличие на обстоятелство по чл.9 ал.4 вр. с ал.1 т.1 ЗНАП. Касае се за задължение за прекратяване на трудовото правоотношение-а не за право на работодателя – предвид, предвидената в защита на публичен интерес, невъзможност трудовият договор да съществува при наличие на основание за безусловното му прекратяване от вида на предвиденото в чл.9 ал.8 вр. с ал.4 вр. с ал.1 т.1 ЗНАП /в този смисъл е налице и практика по чл.290 ГПК по сходно основание (чл.330 ал.2 т.8 КТ) – напр. реш.№.704/09.12.10 по г.д.№.216/10, ІІІ ГО/. Тази невъзможност е ясно разграничена по обективните си белези от виновното неизпълнение на трудово задължение – което съставлява дисциплинарно нарушение и води до ангажиране на дисциплинарната отговорност на съответния работник или служител съгласно чл.190 вр. с чл.187 КТ. Поради това и при уволнение по реда на чл.9 ал.8 ЗНАП правилата, регламентиращи дисциплинарната отговорност по КТ, не намират приложение. Въззивният съд е приложил съответните ясни правни норми в ЗНАП в точния им смисъл и съобразно посоченото по-горе. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 т.3 ГПК .
Вторият въпрос е неясно формулиран,а третият предпоставя условие,
което не е прието за установено от въззивния съд – съдът не е приемал, че заповедта за уволнение не е достатъчно добре мотивирана, респективно че се касае за неясна или непълна квалификация – напротив, изрично е посочил, че актът е достатъчно добре мотивиран, а отделно от това правилата за дисциплинарното производство по чл.186 и сл. КТ са неприложими. Предвид изложеното въпросите са неотносими към изхода на спора, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и т.1 ТР №1/09 от 19.02.10 ОСГТК на ВКС и не биха могли да обусловят допускане до касационно обжалване.
С оглед на изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. В полза на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 50лв. на основание чл.78 ал.3 вр. с ал.8 ГПК и Наредбата за правната помощ.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.3982/18.06.18 по г.д.№.5440/18 на СГС, IVАс.
ОСЪЖДА В. Г. А., ЕГН [ЕГН], да плати на Национална агенция по приходите 50лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.3 вр. с ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: