ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142
гр. София, 27.04.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1388 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303 ГПК във вр. с чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба за отмяна на Л. А. Д. срещу Решение № 98/30.03.2014 г., постановено по гр.д. № 567/2014 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Решение № 349/11.07.2014 г.. постановено по гр.д. № 464/2012 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Излага доводи, че по отношение на молителя е налице новооткрито обстоятелство, за което е узнал след постановяване на атакуваното решение, а именно, че процесуланият представител на ответника – адв. Д. Й. Д., е в трудовоправни отношения с изпълнителния директор на МБАЛ [фирма], [населено място] – д-р А. В., който е изготвил съдебно-медицинската експертиза по делото, въз основа на която е постановено съдебното решение, при наличие на конфликт на интереси. Твърди, че в същата болница е бил практикуващ лекар и д-р Р. Б. М., където работи и дъщерята на ответника, на длъжността „медицинска сестра“, поради мкоето е налице конфликт на интереси и по отношение на д-р М., който е участвал в процеса като вещо лице. Поддържа, че въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага доводи по същество на правния спор като обсъжда събраните по делото писмени доказателствени средства – медицински документи и изслушаните съдебно-медицински експертизи.
Ответникът по молбата – С. Й. П., не е подал в законоустановения срок отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения:
Производството по чл. 303 и сл. ГПК е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. За да се приеме, че разглеждането на молбата за отмяна е допустимо, същата следва да съдържа посочване на съответното предвидено в ГПК основание, да изхожда от заинтересована страна по смисъла на чл. 303 ГПК, респ. от трето лице, имащо право да иска отмяна на влязлото в сила решение по реда на чл. 304 ГПК и да е подадена в установените по чл. 305 ГПК процесуални срокове. Съгласно т. 2 ППВС № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на ВС (което не е изгубило действие и при новата процесуална уредба, създадена с ГПК от 2007 г. и към което съдебната практика трайно и последователно се придържа) на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. В последното е прието, че отмяна е допустима и по отношение на определения, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси от предмета на делото са приравнени по правни последици на решението и за които законът не предвижда друг ред за защита. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е насочена към преодоляване на стабилитета и обвързващата сила на посочената категория съдебни актове, които са задължителни за страните, за техните правоприемници и наследници и разрешават спорни въпроси, неподлежащи на пререшаване в последващ съдебен процес. Актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не са скрепени със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на специалното производство по чл. 303 и сл. ГПК. Следователно производството по чл. 307 ГПК се допуска до разглеждане при кумулативно наличие на следните предпоставки: 1. молбата да е подадена от легитимирана страна; 2. да са спазени преклузивните срокове, установени в разпоредбата на чл. 305 ГПК; 3. да е насочена срещу подлежащ на отмяна съдебен акт, който разрешава със сила на пресъдено нещо материланоправен спор и 4. в молбата за отмяна да се съдържа изложение на основанията за отмяна.
С решението, чиято отмяна се иска е потвърдено Решение № 349/11.07.2014 г.. постановено по гр.д. № 464/2012 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отхвърлен предявеният от Л. А. Д. срещу С. П. Й. осъдителен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД във вр. с чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 9 000 лв., предявен като частичен от сумата в общ размер от 20 000 лв., представляващи неимуществени вреди претърпени вследствие ухапване от куче, собственост на ответника, довело до заболяване на ищеца от тежка форма на диабет с инсулинова зависимост.
Отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията дадени в т. 13 ППВС № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на ВС при разглеждане на исковете съдът се произнася по твърдяното от ищеца право, без да е обвързан от дадената от него правна квалификация, поради това, ако изложените от молителя обстоятелства в подкрепа на искането му за отмяна не попадат под формулираното от него основание, молбата не се оставя без уважение, а се се уважава на действителното основание, ако то бъде установено. В процесния случай молбата за отмяна не съдържа твърдения за нито едно от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК за отмяна на влезли в сила решения, а оплаквания и доводи за неправилност на решението. Посочено е основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, но не са посочени нови обстоятелства и писмени доказателства. Твърди се, че след влизане в сила на въззивното съдебно решение, ищецът – молител в настоящото съдебно производство, е узнал за обстоятелството, че две от вещите лица, участвали при изготвяне на съдебните експертизи по делото са практикуващи лекари в медицинското заведение, с изпълнителният директор, на което се намира в трудови правоотношения процесуалния представител на ответника.
Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна (обективна) невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Новото обстоятелство за отмяна следва да бъде и от съществено значение за делото, т.е. да е от естество да доведе до промяна в съдържанието на решението, ако бъде взето предвид. Под обстоятелства следва да се разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Последните трябва да са нови, т.е. да не са включени във фактическият и доказателствен материал по делото, докато последното е било висящо. Основание за отмяна са само новооткритите юридически или доказателствени факти, като е нужно заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа. Не е достаътчно обаче страната да твърди, че са налице новооткрите обстоятелства, последната следва да подкрепи своите твърдения с представяне на доказателства. Единствено твърденията на страната за наличие на обстоятелства – основание за отмяна на влязлото в сила решение, не представляват основание за допускане на производство по отмяна.
В случая молителят се позовава не на откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда, или макар да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото поради обективна невъзможност, а на твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, а не отменителни по чл. 303, ал. 1 ГПК, поради което отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се явява недопустима. Съдебната експертиза представлява доказателствено средство, което не обвързва съда, а се преценява от него с оглед на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства арг. чл. 202 ГПК. Обстоятелството, че на страната са станали известни факти, които биха имали отношение към евентуалната безпристрастност на вещите лица при изготвяне на допуснатата от съда експертиза, не представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Нещо повече, решаващият съдебен състав на Районен съд – Кюстендил е обсъдил в пълнота заключенията на вещите лица по първоначалната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Г. Л. Д. и повторната съвместна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р Р. Б. М. и д-р Е. Н. В., като е съобразил в мотивите на постановеният съдебен акт и особеното мнение по един от въпросите в експертизата на в.л. д-р Е. В. и е отхвърлил предявения осъдителен иск, поради неустановяване на една от предпоставките, обуславящи възникване на отговорността на делинквента по чл. 50 ЗЗД, а именно наличие на причинно-следствена връзка между ухапването от кучето, собственост на ответника и развилото се заболяване – тежка форма на диабет с инсолинова зависимост. Твърдението на молителя, че едно от вещите лица по изготвената съвместна съдебно-медицинска експертиза е заемало длъжността „лекар“ в медицинското заведение, с чиито изпълнителен директор се намира в трудовоправни отношения процесуалния представител на ответника, освен че не представлява основание за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не води и до съществени процесуални нарушения на съда, тъй като изготвяне на заключението е станало съвместно с друг специалист в съответната област – „ендокринология“. В производството пред въззивния съд, в което е постановено атакуваното съдебно решение, е допуснато изслушването на допълнителна съдебно-медицинска експертиза, по която след откази на останалите вещи лица, е назначен д-р А. В.. По отношения на твърденията на молителя за наличие на конфликт на интереси по делото, изразяващи се в обстоятелството, че вещото лице д-р В. в качеството си на изпълнителен директор на МБАЛ [фирма], [населено място] е бил в трудовоправни правоотношения с процесуалния представител на ответника, настоящият касационен състав намира, че последните не обуславят допускане на отмяна на атакуваното въззивно решение, доколкото представляват довод досежно неправилността на постановения съдебен акт, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Предвид изложеното молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за отмяна на Л. А. Д. срещу Решение № 98/30.03.2014 г., постановено по гр.д. № 567/2014 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Решение № 349/11.07.2014 г.. постановено по гр.д. № 464/2012 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ПРЕКРАТЯВА производството гражданско дело № 1388/2016 по описа на Върховния касационен съд, в състав на Трето гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.