О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 27.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№1744 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, пр.1 ГПК.
С определение №178 от 11.03.2016г. по ч.гр.д.№135/16г. Варненският апелативен съд е потвърдил определение №468/18.02.16г. по гр.д.№2986/15г., с което Варненският окръжен съд е прекратил пред себе си производството по предявения от В. В. Ч. срещу Ф. Н. С. иск по чл.108 ЗС и е изпратил делото по подсъдност на Варненския районен съд.
Въззивният съд е приел, че цената на предявения ревандикационен иск е 36 430лв. и това обуславя подсъдност на делото на районния съд като първа инстанция, съгласно чл.104, т.3 ГПК. Прието е също, че оплакванията за неправилно отделяне по реда на чл.210, ал.2 ГПК на иска по чл.108 ЗС от първоначално образуваното гр.д.№2949/2015г. на В., както и оплакванията за неправилно прекратяване на производството по първоначалното дело, са неотносими към предмета на частната жалба и не могат да се разгледат в това производство.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от В. В. Ч..
Жалбоподателят счита, че съдът е постановил недопустимо разделяне на производството по гр.д.№2949/2015г. на В., преди да бъдат отстранени недостатъците на исковата молба. Затова отделените производства, включително и настоящото, чийто предмет е иск по чл.108 ЗС на жалбоподателя срещу Ф. С., са процесуално недопустими. Оттук се явява недопустимо и първоинстанционното определение по чл.118, ал.2 ГПК, с което настоящото дело е изпратено по подсъдност на районния съд като първа инстанция, както и потвърждаващото определение на въззивния съд по този въпрос. Жалбоподателят счита, че в резултат на разделянето на първоначалното производство и след отстраняването на недостатъците на първоначалната искова молба, се е стигнало до висящност на две дела между едни и същи страни и с еднакъв предмет, поради което по-късно заведеното дело следвало да се прекрати на основание чл.126, ал.1 ГПК. Неправилно било прекратено първоначалното дело – гр.д.№2949/2015г. на В.. Тъй като това прекратяване било предмет на обжалване пред ВКС, иска се спиране на производството по настоящата частна жалба до приключване на другия спор.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по въпроси в следните насоки:
1. Допустимо ли е съдът да постанови разделяне на производството на основание чл.210, ал.2 ГПК, преди да са отстранени недостатъците на исковата молба;
2. Ако след отстраняване недостатъците на първоначалната искова молба се достигне до хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК, следва ли да се прекрати отделеното производство поради наличието на две висящи дела между същите страни и със същия предмет;
3. Ако производството по предявения иск е недопустимо, пренася ли се тази недопустимост и върху определението по чл.118, ал.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на настоящото производство. След извършена служебна проверка се установява, че посоченото от жалбоподателя ч.гр.д№1045/2016г. на ВКС, II ГО, не е висящо, тъй като междувременно по него е постановено определение на ВКС. С него не е допуснато касационно обжалване на определението, с което гр.д№2949/2015г. на В. е било прекратено поради неотстраняване недостатъците на исковата молба.
На следващо място – не възниква съмнение за недопустимост на атакуваното в настоящото производство определение №178 от 11.03.2016г. по ч.гр.д.№135/16г. на Варненския апелативен съд. Затова не следва да се допуска служебно касационно обжалване на това определение, съобразно правомощията, посочени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
В. В. Ч. е предявил срещу Г. Д. Т. установителни искове за собственост на четири апартамента в [населено място], [улица] 5, вх.3, както и осъдителни искове по чл.108 ЗС за същите имоти срещу последващите приобретатели, които се легитимират като собственици по силата на нотариални актове за покупко-продажба с продавач ответникът Г. Т.. По тези искове е образувано гр.д.№2949/2015г. на Варненския окръжен съд. Съдът е постановил определения по чл.210, ал.1 ГПК, според които предмет на гр.д.№2949/15г. остават само установителните искове срещу Г. Т., а исковете по чл.108 ЗС за всеки един от апартаментите са отделени в отделни производства. Впоследствие първоначално образуваното гр.д.№2949/2015г. е прекратено с влязло в сила определение поради неотстраняване нередовностите на исковата молба.
Не съществува съмнение, че производството по отделения иск по чл.108 ЗС на В. Ч. срещу Ф. С. за собственост на апартамент №12 прим е допустимо, а оттам се явява допустимо и определението по чл.118, ал.2 ГПК за изпращане на делото по подсъдност на районния съд, както и потвърждаващото определение на въззивната инстанция, което е предмет на настоящото частно производство. Дори да се приеме, че съдът не е следвало да разделя производството по установителните от производството по осъдителните искове за собственост, този съдебен акт не води до недопустимост на отделените производства по ревандикационните искове. Ответниците по първоначалния и по отделените искове са различни, различен е и петитумът, затова не се достига до хипотезата на чл.126, ал.1 ГПК – едновременна висящност на две дела между едни и същи страни, на същото основание и за същото искане.
Не може да се възприеме тезата на жалбоподателя, че не е предявявал самостоятелни искове срещу ответника Г. Т. и че той е следвало да се конституира като ответник по всеки един от отделените искове по чл.108 ЗС, насочени срещу последващите приобретатели. С твърденията в исковата молба се отрича правото на собственост на този ответник към момента на извършените от него разпоредителни сделки с процесните имоти, а с петитума се иска установяване по отношение на него, че ищецът е собственик на спорните имоти. Същевременно срещу този ответник не са насочени искове по чл.108 ЗС. Затова след постановяване на определението по чл.210, ал.2 ГПК, предмет на първоначалното гр.д.№2949/2015г. на В. остават само установителните искове срещу Г. Т., а предмет на отделените производства по чл.108 ЗС са исковете срещу другите ответници – приобретатели на спорните имоти.
Представената от жалбоподателя съдебна практика не може да обоснове основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като не е постановена по сходни казуси и не разкрива противоречиво разрешаван правен въпрос. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разглеждането на настоящото дело от ВКС не представлява интерес от гледна точка на правилното прилагане на закона и развитието на правото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №178 от 11.03.2016г. по ч.гр.д.№135/16г. Варненският апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: