О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 29.03.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 893/ 2016 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх.Nо 3642/ 07.09.2015 година на С. Н. П. от [населено място] , приподписана от адв.И. Я.- АК Р. срещу въззивно Решение Nо 93 от 03. 08.2015 година по гр. възз. д. Nо 95/ 2015 год. на ОС-Разград.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решение на първата инстанция с което е отхвърлен , като неоснователен и недоказан иска на С. П. по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на недвижим имот- НИВА от 25.801 дка , намиращ се в землището на [населено място], м.“К.“ по действащия ПЗ с номер 055057, като на основание чл. 537 ал.2 ГПК е обезсилил решението , в частта , с която е отменен частично констативен Нотариален акт No 119/1997 година по п.3 досежно посочения недвижим имот и е прекратил производството в тази му част.
За да приеме , че искът по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен , основният мотив на решаващия съд е този, че не ищцата , а ответниците са доказали правото си на собственост по отношение на спорния недвижим имот , тъй като процесната възстановена земеделска земя с план за земеразделяне под номер 055057 НИВА от 25.801 дка , намиращ се в землището на [населено място], м.“К.“ по действащия ПЗ е възстановена с решението на ПК по чл. 27 ППЗСПЗЗ , не на С. П. О. като правоимаща / видно и от номера на преписката в ПК/ а с Решение No 137/1995 година на ПК-Р. , на името на наследодателката на ответниците. Мотивите да се обезсили решението по чл. 537 ал.2 ГПК относно отмяната на НА No 119/97 година на основание чл. 34в ЗСПЗЗ е липсата на предмет по иска по чл. 537 ал.2 ГПК,, тъй като „обезсилването“ по административен път на съответното решение на ПК за възстановяване на правото на собственост на спорния недвижим имот и служебното обезсилване на издадения въз основа на него констативния нотариален акт лишават страната в процеса в спора за собственост от интерес досежно произнесения диспозитив на районния съд по реда на чл. 537 ал.2 ГПК.
С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила , основание за отмяната му по чл. 281 т. 3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по противоречиво разрешавания процесуално -правен въпрос за допустимостта по иска с правно основание чл. 108 ЗС съдът да се произнесе за правото на собственост , предвид на практиката на ВКС от представените решения по чл. 290 ГПК – Решение No 30 от 12.03.2013 год. по гр.д. No 598 /2012 год. на ВКС, ГК – I отд.; Решение No 246 от 14.05.2010 год. по г.д. No 344 /2009 год. на ВКС-ГК, II отд.,
По делото , в срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация Б. П., Б. П. , Т. П. , К. П. и И. П., малолетна действаща чрез своята майка и законен представител Д. П., с който се оспорват основанията за отмяна на обжалваното съдебно решение , а искането за допускане на касационното обжалване се оспорва по съображение , че цитираната практика на ВКС няма отношение към спора по делото.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 т.1 последно изречение ГПК, редакция ДВ. бр.50/2015 година , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена е срещу въззино решение , произнесено по вещен иск и е процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК .
Възстановяването собствеността на земеделските земи като административна процедура завършва с издаване на решение на органа на поземлената реституция- в случая решение на ПК- Р.. В. в сила решение на ПК има конститутивно действие , характеризиращо се с вещно-правния ефект по отношение обекта на възстановената собственост. Това решение на ПК , при действието на нормативната уредба към 1995 година, съставлява надлежен титул за собственост.След като в рамките на предмета на спора за собственост , съдът , за да разреши спора за собственост се базира на двата титула за собственост- съответните Решение на ПК-Р. , то изведеният въпрос не може да се приеме за такъв по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, тъй като изцяло се припокрива с предметната рамка на спора.
По иска за собственост въпросът за доказване , от гл.т. на правопораждащия фактически състав ,правото на собственост, е обуславящ изхода на спора .В тази аспект въпросът ‚ за правото на собственост“ е фактически , а не правен поради което и не можа да се приеме , че начинът на преценка на фактите въз основа на които се прави извод за наличие или не на защитимото право на собственост е разрешен в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика , тъй като е извън конкретиката на разглежданите с тези дела спорове за собственост и начина на произнасяне от страна на решаващия съд.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 3642/ 07.09.2015 година на С. Н. П. от [населено място] , приподписана от адв.И. Я.- АК Р. срещу въззивно Решение Nо 93 от 03. 08.2015 година по гр. възз. д. Nо 95/ 2015 год. на ОС-Разград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: