О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 29.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и трети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1883 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК
Образувано е по молбата с вх. № 613/19.І.2018 г. на М. Х. Я. от София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК с искане за изменение на постановеното в касационното производство по чл. 288 ГПК по настоящето дело определение № 17/16.І.2018 г. – посредством осъждането на касатора Х. Б. Д. от София да й заплати направените разноски в размер на сумата от 1 200 лв., представляваща изплатен адвокатски хонорар за изготвяне на отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК по касационната жалба.
Като ответник по тази молба касаторът Х. Б. Д. писмено е възразил в срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК по допустимостта й – предвид липсата на надлежно изготвен списък по чл. 80 ГПК, но също и по основателността й – предвид липсата на доказателства към писмения отговор на Я. по касационната му жалба, от които да се направи констатация, че претендираната на основание чл. 81-във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сума реално е била изплатена като хонорар на процесуалния представител на молителката Я..
Останалите двама ответници по молбата с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, а именно Р. М. и В. Петрова Т., не са ангажирали свои становища по нейната допустимост и основателност.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 248 ГПК и подадена от надлежна страна в приключилото касационно производство по чл. 288 ГПК, настоящата молба на М. Х. Я. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази молба е неоснователна.
Погрешна, но без отношение към крайния изход на делото, е била фактическата констатация на настоящия състав на ВКС, че от страна на настоящата молителка не е бил депозиран отговор по касационната жалба на Д.. Формално такъв е налице на стр. 23 от настоящото дело (заведен в канцеларията на ТК на ВКС по делото с вх. № 13831/7.VІІІ.2017 г.), като в титулната му част е посочено, че той е бил изготвен от адв. В. Хр. Й. от софийското адв. дружество „Й. И Ко”, а съответно, във финалната част на този отговор, се съдържа изрично искане за присъждане „на направените по делото разноски”. Със своя отделна молба (вх. № 14231/16.VІІІ.2017 г. по описа на САС) адресирана до ВКС, ответницата по касация М. Хр. Я. е поискала конкретно присъждането на сума в размер на 1 200 лв. (хиляда и двеста лева), представляваща изплатено адвокатско възнаграждение: съгласно приложените заверени преписи от данъчна фактура № [ЕГН]/4.VІІІ.2017 г. и от вносна бележка от 15.VІІІ.с.г. Видно е от намиращото се на л. 74 от първоинстанционното дело пълномощно, че настоящата молителка е упълномощила софийското адвокатско дружество „Й. И Ко”, представлявано от адв. В. Хр. Й., да я представлява чрез всеки от своите съдружници или чрез трети, упълномощени от тях адвокати, „пред Софийски градски съд по гр. дело № 5037/2013 г., І-во ГО, 9-ти състав”, вкл. „да подава молби за издаване на документи, както и да получава документи и актове на съда”. В такъв обем е и извършеното от адв Й. преупълномощаване на адв. Д. М. М. от САК, видно от пълномощното на л. 137 от първоинстанционното дело. Не се констатира обаче, вкл. и от съдържанието на протоколите от откритите съдебни заседания пред въззивната инстанция, молителката М. Хр. Я. да е упълномощавала адвокати за въззивното, както и за касационното производство.
Съгласно чл. чл. 25, ал. 1 от Закона за адвокатурата, респ. – чл.33 ГПК, пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител, а – според диспозитивната разпоредба на чл. 34, ал. 4 ГПК – такова /в писмена форма/ пълномощно има сила до завършване на делото във всички инстанции, „ако не е уговорено друго”. В процесния случай е било конкретно уговорено, че с пълномощното за адвокатите В. Й. и Д. М. представителната им власт се ограничава само до приключване на първоинстанционното исково производство „пред Софийски градски съд, по гр. дело № 5037/2013 г, І-во ГО, 9-ти състав”, което обстоятелство кореспондира и със заглавието на Раздел ІІІ от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция”. Ограничаването на процесуалното представителство от адвокат до приключване на исковото производство пред СГС се потвърждава от уговорката за възможността адвокатът да подава молби за издаване на документи до този съд, но не и за подаване на жалби пред по-горен съд. Ето защо, при липсата на валидно адвокатско пълномощно за касационното производство по чл. 288 ГПК, респ. – за изготвянето на писмен отговор по касационното жалба на Д. по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, се явява безпредметно дали настоящето искане за присъждане на разноски се придружава и списък по чл. 80 ГПК или не.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата (с вх. № 613/19.І.2018 г.) на ответницата по касация М. Х. Я. от [населено място] с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2