5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 05.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№7727 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 06.08.2013г. по гр.д.№7254/12г. на Софийски градски съд е потвърдено решението от 13.03.12г. по гр.д.№32498/10г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск за делба на апартамент и гараж в [населено място].
Въззивният съд е приел, че процесните имоти са били съсобствени на П. Х. Ц. и Н. Х. Ц.. През 1985г. е извършена делба на апартамента, при която той е поставен изцяло в дял на П. Ц.. Г. е останал неподелен. П. Ц. е починал през 1997г., като е оставил за свои наследници по закон родния си брат Н. Ц. и еднокръвните си брат и сестра Р. Ц. и В. Ц., които са ищци по предявения иск за делба. Н. Ц. е починал през 2005г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците по иска за делба – съпругата С. Ц. и децата С. Ц. и В. Ц.. За да отхвърли предявения иск за делба въззивният съд е приел, че процесните имоти са придобити по давност от ответниците. Този извод е направен при обсъждане на данните по делото за водени приживе от Н. Ц., а след това и от наследниците му дела за оспорване на универсалното саморъчно завещание на П. Ц. в полза на трето лице, както и предявените от това трето лице само срещу Н. Ц. искове за делба на апартамента и гаража, както и искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, свързани със същите имоти. След подробно обсъждане на писмените и гласните доказателства по делото е направен извод, че Н. Ц. е предложил на своите брат и сестра да участват заедно с него в иска за оспорване на завещанието на П. Ц., но те са отказали да сторят това, като са заявили, че нямат претенции към имотите на П.. Като е завел делото самостоятелно, Н. Ц. е изявил пред своите брат и сестра намерението си да владее само за себе си апартамента и гаража и те да останат за него, ако спечели делото. Обсъдено е и обстоятелството, че само той и семейството му са установили фактическа власт върху двата имота още през 1997г., след смъртта на П. Ц., че са сменили входната врата и само те са имали достъп до апартамента, че са правили ремонти и са поддържали имотите, а през 2010г. наследниците на Н. Ц. са се сдобили с нотариален акт за собственост на имотите по давност и са ги декларирали на свое име. Обсъдено е и това, че искът за оспорване на завещанието е бил уважен, а съответно – предявените от третото лице срещу Н. Ц. искове за собственост, за делба и за обезщетение за лишаване от ползване на имотите са били отхвърлени. Прието е, че по отношение на процесните имоти Н. Ц. е установил през 1997г. постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно владение, установено със знанието на ищците, продължило и след 2005г. от наследниците му, като след изтичането на 10 годишния давностен срок по чл.79, ал.1 ЗС имотите са станали изцяло собственост на наследниците на Н. Ц..
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена само от ищцата Р. Ц.. Тя счита, че доказателствата по делото не установяват „преобръщането на владението”, както и че намерението на ответниците да завладеят нейната идеална част от процесните имоти е достигнало до нея. Счита, че показанията на свидетелите на ответниците са недостоверни и не установяват действителната фактическа обстановка. Показанията на свидетеля С. били необективни и противоречиви, в по-голямата си част свидетелят нямал пряко впечатление за обстоятелствата, които установява пред съда, показанията му влизали в противоречие с обясненията на ищцата и с пълномощното от 2008г., дадено и от нейния брат В. Ц.; показанията на свидетелката Л. С. били житейски недостоверни, а освен това неправилно били изтълкувани от съда; другите свидетели не разкривали обстоятелства, които да са от значение за основния спорен въпрос по делото или пък нямали лични впечатления по този въпрос. Неправилно съдът отказал да кредитира обясненията на самата ищца, които били житейски достоверни. Съдът не зачел данъчната декларация от 2010г., в която ответницата С. Ц. вписала за съсобственици на спорните имоти и ищците. Без значение било извършеното в нея отбелязване, че декларацията се подава във връзка с предстоящо снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Според жалбоподателката тази декларация има характер на отказ от придобивна давност. В данъчните оценки за имотите фигурирала като съсобственик и жалбоподателката. Самият нотариален акт по обстоятелствена проверка бил издаден при неспазване на закона – молбата декларация не била заверена от областния управител, че имотите не са държавни. Този нотариален акт не можел да се противопостави на трети лица, когато неговите констатации са оспорени.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да установи по безспорен начин, че намерението на единия от сънаследниците да свои идеалните части на останалите сънаследници в съсобствения имот е достигнало до знанието на останалите сънаследници, за да тече в негова полза придобивна давност по отношение на техните идеални части.
По този въпрос жалбоподателката счита, че обжалваното решение противоречи на ТР №1/06.08.12г. по т.д.№1/12г. на ОСГК на ВКС, тъй като въззивният съд не е изложил мотиви дали завладяването на идеалните части на жалбоподателката и на В. Ц. е доведено до тяхното знание.
2. Трябва ли съдът да обсъди дадените обяснения от страната с всички събрани доказателства, а не само признанието.
По този въпрос обжалваното решение влизало в противоречие с решение №56/1955г. на ОС на ВС, решение №97 от 22.03.11г. по гр.д.№417/10г. на ІV ГО на ВКС, решение №375 от 03.01.12г. по гр.д.№288/11г. на ВКС, ІІІ ГО, решение №471 от 09.11.12г. по гр.д.№653/12г. на ВКС, ІV ГО и решение №328 по гр.д.№158/09г. на ВКС, ІV ГО. Въззивният съд следвало да обсъди обясненията на ищцата наред с всички останали доказателства по делото.
Ответниците в производството С. Ц., С. Ц. и В. Ц.-К. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и ТР №1/06.08.12г. по т.д.№1/12г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд не се е задоволил само с констатацията, че от 1997г. Н. Ц. и семейството му упражнява фактическа власт върху процесните имоти, но е изложил и съображения, че той е установил владение върху идеалната част на жалбоподателката и нейния брат и това е било с тяхно знание. Този извод е направен след обсъждане на доказателствата по делото за наличие на разговори между Н. Ц., жалбоподателката Р. Ц. и нейния брат В. Ц. за това дали да се оспори универсалното завещание на П. Ц. с цел връщане на процесните имоти в наследството; за отказа на Р. и В. да участват в тези дела, който е преценен като дезинтересиране от имотите; за активната позиция на Н. Ц. по делата, изразяваща обективираното и пред жалбоподателката намерение той да свои имотите и да стане изцяло техен собственик, ако спечели делата. Тези специфики на конкретния казус са преценени от въззивния съд в светлината на ТР №1/06.08.12г. по т.д.№1/12г. на ОСГК на ВКС, като е прието, че ответниците са доказали намерението на Н. Ц. да свои имотите, както и знанието на Р. Ц. за това негово намерение. В настоящото производство не могат да се обсъждат оплакванията на жалбоподателката, че въззивният съд е извършил неправилна преценка на доказателствата по делото и че не е обсъдил част от доказателствата, които тя счита за важни. За пълнота на изложението е достатъчно да се каже, че съдът е действал в съответствие с практиката на ВКС по прилагането на чл.188 ГПК /отм./ и аналогичния чл.235 ГПК, като са обсъдени в тяхната връзка всички относими към спора писмени и гласни доказателства, при спазване на процесуалните правила за преценката на гласните доказателства.
Въззивното решение не противоречи на практиката на ВС и ВКС по втория правен въпрос. В обжалваното решение са обсъдени обясненията на ищцата във връзка с воденото дело за оспорване на завещанието на П. Ц.. Прието е принципно, че извън признанията, обясненията на страните нямат доказателствена стойност, затова в случая те не следва да се кредитират. Независимо от това съдът е приел, че тези обяснения се разминават с доказателствата по делото. Тези мотиви на въззивния съд не противоречат на посочените решения на ВС и ВКС. В съответствие с решение №56/1955г. на ОС на ВС, въззивният съд е обсъдил обясненията на ищцата във връзка с останалите доказателства по делото, като е приел, че те не се подкрепят от тези доказателства. Решение №97 от 22.03.11г. по гр.д.№417/10г. на ІV ГО на ВКС разисква въпроса дали може санкцията на чл.176, ал.3 ГПК да бъде приложена, ако това не е указано предварително на страната. Този въпрос изобщо не се поставя по настоящото дело, тъй като обясненията на ищцата са дадени по нейна инициатива, а не по искане на насрещната страна и по реда на чл.114 ГПК /отм./, сега чл.176 ГПК. Решение №375 от 03.01.12г. по гр.д.№288/11г. на ВКС, ІІІ ГО също е неотносимо към спора по настоящото дело, тъй като в него се разисква възможността на съда да се позове на извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти, направено пред орган на дознанието. Решение №471 от 09.11.12г. по гр.д.№653/12г. на ВКС, ІV ГО разглежда въпроса за неприложимост на санкцията по чл.176, ал.3 ГПК в случаите, при които страната е с постоянно местопребиваване в чужбина. Този въпрос също не е свързан с обстоятелствата по настоящото дело.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по поставения процесуалноправен въпрос въззивното решение е изцяло в съответствие с решение №876 от 26.11.09г. по гр.д.№2879/08г. на ВКС, ІV ГО, постановено в производство по чл.290 ГПК. С това решение е прието, че обясненията на страната представляват изявления за факти, които подлежат на доказване. Като доказателства обясненията на страната могат да бъдат ползвани само когато съставляват изявления на неизгодни за нея факти, които съдът следва да цени наред с всички доказателства по делото. В решението е дадено тълкуване на чл.114 ГПК /отм./, сега чл.176 ГПК, както и разяснения на предпоставките за прилагане на санкцията на последната алинея на посочените разпоредби. Същото е прието и в посоченото от жалбоподателката решение №328 от 26.04.2010г. по гр.д.№158/09г. на ВКС, ІV ГО. Въззивният съд настоящия случай, за да не придаде на обясненията на ищцата значението на доказателства, е изхождал от същите съображения, залегнали в посочените решения на ВКС, които имат характер на задължителна практика. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 06.08.2013г. по гр.д.№7254/12г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: