О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
Гр.София, 07.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 1507/2018 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Крез инвестмънт“ ЕООД София срещу Решение № 245/25 януари 2018 г. на Софийския апелативен съд по в.т.д.№ 3350/2017 г., с което е потвърдено Решение № 686/10 април 2017 г. по т.д.№ 6143/2016 г. на СГС, ТО, 23 състав, за отхвърляне на предявените от касатора искове срещу „Пазари ЮГ“ ЕАД с правно основание чл.79, ал.1 пр.2 в чл.230 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 93 600 лв. обезщетение за претърпени за периода 15.07.2011 г. – 14 юли 2012 г. вреди /пропуснати ползи/ поради договорно неизпълнение на задължението на „Пазари ЮГ“ ЕАД да предаде недвижим имот по договор за наем на обект КС № 171 от 14.10.2010 г. ведно със законната лихва за забава от 15.07.2016 г. до окончателното плащане, като за сумата 82392,93 лв. искът е неоснователен, а за сумата 11 207,07 лв. е погасен по давност. Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответното дружество – „ДИФЕНС 2002“ ЕООД. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо поради влошаване положението на обжалващия и евентуално неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се обезсилването му, а в отношение на евентуалност – отмяната му и уважаване на иска. В изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответникът по касация „Пазари Юг“ ЕАД София изразява становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице сочените основания за достъп до касационен контрол.
Третото лице – помагач „Дифенс 2002“ ЕООД не е взело становище по касационната жалба.
След преценка на данните по делото и доводите на страните Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о. намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно въззивно решене на Софийския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцовото дружество-жалбоподател в качеството на наемател на паркинг с площ 1450 кв.м. на [улица]в [населено място] претендира обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на задължението на наемодателя „Пазари ЮГ“ ЕАД да предаде за ползване наетия имот. За периода от 15.07.2011 г. до 14.07.2012 г. претендираната като обезщетение сума, представляваща нереализирана печалба гарантирана с местоположението на паркинга в район на оживен кооперативен пазар, възлиза на 93600 лв. Ответното дружество не е изпълнило основното си задължение по договора – да предаде държането на наетата вещ. През процесния период тя е била ползвана от третото лице-помагач, ответникът е бил осъден да плати обезщетението на ищеца за предходен период и в изпълнение на подписано допълнително споразумение от страните е върнал платената за м.ноември 2010 г. наемна цена, както и внесения от наемателя гаранционен депозит. Ищцовата страна претендира пропуснати ползи, изразяващи се в печалбата, която би реализирал за процесния период от експлоатацията на имота като платен паркинг. Въззивният съд е приел, че е налице сигурност за увеличаване имуществото на наемателя ако длъжникът беше изпълнил основното си договорно задължение. Счел е, че вредите се съизмерват с осчетоводената печалба на третото лице –помагач, което е ползвало имота през процесния период по предназначението му – като платен паркинг – и чието счетоводство е редовно водено съгласно заключение на СИЕ. При възможност за обособяване на 70 паркоместа съдът е приел, че пропуснатата полза на ищеца възлиза на реализираната за същия период печалба от третото лице-помагач 11 207,07 лв. За разликата над посочения размер искът за обезвреда е неоснователен, а в останалата част – погасен по давност с изтичането на тригодишен давностен срок по чл.111 б“б“ пр. 1 ЗЗД. Вземането е станало изискуемо с възникването му съгласно чл.69 ал.1 ЗЗД. Първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете е потвърдено. С него е уважено релевираното с отговора на исковата молба възражение за изтекла кратка погасителна давност.
Искът на жалбоподателя е разгледан на предявеното основание от двете инстанции, от чиито мотиви е видно, че са съобразени изложените в исковата молба фактически твърдения и надлежно въведени възражения при съблюдаване на принципа на диспозитивното начало на процеса. Въззивният съд се е произнесъл в пределите на спора, очертан с въззивната жалба на ищеца и с постановеното от него решение не е вложено положението на обжалващия чрез отричане на признати от първоинстанционния съд права. Спазени са съществените съдопроизводствени правила, гарантиращи валидност и допустимост на решението.
С оглед съдържанието на мотивите на въззивното решение следва да се приеме, че изведените от касатора правни въпроси не са обусловили решаващата воля на съда по предмета на спора. Първият от формулираните в изложението въпроси е:
От кой момент започва да тече погасителната давност по иск за обезщетение на вреди от неизпълнение на наемен договор по чл.79 ал.1 ЗЗД във връзка с чл.82 ЗЗД.
Въпросът е зададен в контекста на оплакването за неправилно определяне на началния момент, от който тече погасителната давност за вреди от неизпълнение на задължението на наемодателя да предаде вещта, в отклонени на констатираната практика на ВКС, съобразно която този момент е прекратяването на договора.
Представените решения по чл.290 ГПК са относими към погасяване на друг вид вземания, произтичащи от други източници на облигационни правоотношения, различни от наемния договор.
Процесното вземане за пропуснати ползи не е периодично, законосъобразно е прието от въззивния съд, че приложимата кратка тригодишна давност по чл.111 б.“б“ ЗЗД започва да тече от деня на възникване на вземането, който съвпада с края на периода, за който се претендират пропуснати ползи, но и при възприемане тезата на касатора за настъпване изискуемостта на вземането с прекратяване действието на наемния договор предявеният на 15 юли 2016 г. иск за обезщетение се явява погасен по давност с оглед заявеното в исковата молба и неоспорено от ответника прекратяване на действието на процесния наемен договор предсрочно с едномесечно предизвестие от 15 април 2013 г. съобразно предвидената в клаузата на чл.21 т. 5 б.“В“ на процесния договор възможност за едностранно прекратяване с предизвестие на някоя от страните до другата. Предизвестието на ответника до ищеца с изх. № 109/5 април 2013 г. на „Пазари ЮГ“ ЕАД и отговорът на „Крез инвестмънт“ ЕООД са представени с исковата молба и не са оспорени. По твърдение на ищецът срокът на предизвестието е изтекъл на 15 май 2013 г., а исковата молба е заведена с вх. № 96704 от 15 юли 2016 г., т.е. основателен е доводът на ответника по касация, че и в двата случая тригодишната давност е изтекла преди завеждане на делото – 15 юли 2016 г.
На второ място въпросът не е значим за изхода на спора досежно онази част от претенцията, за която въззивният съд е приел, че е неоснователна /до размер на 83392,93 лв. /. Като погасена по давност е отхвърлена само част от исковата претенция – за 11207,07 лв.
Предвид горното следва да се приеме, че въпросът не съответства на възприетите от ВКС в ТР № 1/19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 на ОСГТК критерии за общо основание за достъп до касационен контрол. Разрешеният правен въпрос не е от значение за изхода на спора по конкретното дело.
Процесуалноправните въпроси – длъжен ли е съдът да изложи мотиви как обосновава преценката си за годността на експертизата и доказан ли е размерът на пропуснатата полза с приетото и неоспорено заключение на в.л. във варианта, в който е изчислило реалната, а не хипотетична вреда – са от значение за обсъждане на събраните по делото доказателства и за възприемане на фактическата обстановка. Процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, а не за правилността на обжалваното решене и за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Непосочването на правен въпрос, значим за изхода на делото, включен в предмета на спора, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните селективни основания, посочени от касатора.
Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.1 пр. 3 ГПК. Съдебният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито е очевидно необоснован с оглед правилата на формалната логика. Евентуално неправилно решени от съда въпроси по приложението на материалния закон, обикновени грешки на логическото мислене, случай на необоснованост на въззивния акт, произтичащи от неправилно възприемане на фактическата обстановка и от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност не обуславят квалифицираната форма на неправилност по смисъла на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява сочените основания за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 245/25 януари 2018 г. по в.т.д.№ 3350/2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав.
Осъжда „КРЕЗ ИНВЕСТМЪНТ“ ЕООД София да заплати на „ПАЗАРИ ЮГ“ ЕАД София сумата 3 700 лв., представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: