1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 07.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 3102/2019 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. М. М. и С. Р. М., чрез пълномощника им адв. Г. Х., са обжалвали въззивното решение на Х. окръжен съд, гражданско отделение, III въззивен състав, № 471 от 30.11.2018 г. по в. гр. д. № 651/2018 г., с което са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията за редовност на чл. 284 ГПК и е процесуално допустима.
Ответникът „Е. юг“ ЕАД е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК.
С обжалваното решение Хасковският окръжен съд е потвърдил решението на Хасковския районен съд, четвърти граждански състав, № 102 от 23.02.2018 г. по в. гр. д. № 1284/2017 г., с което са отхвърлени предявените от М. М. М. и С. Р. М. срещу „Е. системен оператор“ ЕАД, [населено място], и „Електроразпрoеление Юг“ ЕАД, [населено място], искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на първия ответник да отстрани въздушен електропровод със силови кабели с високо напрежение – 110 kV, преминаващ над собствения на ищците поземлен имот с идентификатор ….. по КК на [населено място], и за осъждане на втория ответник да премахне за негова сметка бетонна основа на електрически стълб с размери 2.42 кв. м., намираща се в същия имот, като го ситуира по границата със съседен имот, а при условията на евентуалност – го положи под земята на терена. Въззивното решение е обжалвано и в частта, с която е потвърдено и решението на Хасковския районен съд, четвърти граждански състав, № 307 от 01.06.2018 г. по в. гр. д. № 1284/2017 г., с което е отхвърлен предявеният от ищците иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на „Е. системен оператор“ ЕАД, [населено място], и „Е. Юг“ ЕАД, [населено място], да заплатят при условията на солидарност обезщетение за лишаването от ползване на 250 кв. м. от собствения на ищците поземлен имот с идентификатор ….. по КК на [населено място].
По иска с правно основание чл. 109 ЗС въззивният съд е приел от фактическа страна, че ищците са закупили имота през процесните енергийни обекти /въздушни електропроводни линии „Романтика“ 110 kV и „А.“ 110 kV/ са изградени в имота на ищците преди влизане в сила на Закона за енергетиката и енергийната ефективност – отм. /ЗЕЕЕ/. Изводът се основава на заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, съгласно което тези съоръжения са били изградени към 1983 г. според обозначението върху общия за проводниците стоманорешетъчен стълб, както и на представеното извлечение от счетоводните регистри на „Е.“ ЕАД – М. Х. за заприходяване на електропровод „Романтика“ 110 kV в активите на дружеството на 01.02.1975 г., а електропровод „А.“ 110 kV – на 01.01.1983 г. Правните изводи на въззивния съд са, че съоръженията представляват енергиен обект по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./ и на основание чл. 60 ЗЕЕЕ /отм./ за тях е възникнало сервитутно право в полза на „Е. системен оператор“ ЕАД, като заварени при влизане в сила на закона. На основание § 26, ал. 1 ЗЕ сервитутното право е запазило действието си и при настоящата правна уредба. За неоснователни са приети доводите на ищците, че заради електропроводите не могат да реализират застрояване в имота си, тъй като е издадено разрешение за строеж, съобразено с преминаващите над него съоръжения. По предявения срещу ответника „Е. Юг“ ЕАД негаторен иск е прието, че не е доказано намиращата се в имота на ищците бетонна основа да е собственост на това дружество или да е била поставена от него, нито че тя ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение. В заключение въззивният съд е приел, че в полза от ответното дружество „Е. системен оператор“ ЕАД е възникнало и съществува сервитутно право, което задължава ищците като собственици на служещия имот да търпят това ограничение на вещното си право и не е налице неоснователност на действията на ответника, като задължителна предпоставка за уважаване на негаторния иск. Отхвърляйки негаторните искове като неоснователни, съдът е отхвърлил и обусловените от тях искове с правно основание чл. 59 ЗЗД.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „във всички случаи ли енергийни обекти, изградени преди влизане в сила на ЗЕЕЕ/отм./, се ползват със законово определен сервитут и конкретно възниква ли такъв сервитут в случаите, когато не са спазени законовите изисквания за изграждане на енергиен обект и нормите за безопасност?“
Този правен въпрос е от значение за делото, защото е изведен от решаващите изводи на съда и отговаря на изискванията на чл. 280 ал.1 ГПК за общо основание за допускане на касационното обжалване. Изводите на съда при разрешаването му обаче, не са в противоречие с практиката на ВКС, както поддържат касаторите, по следните съображения:
Според фактическите изводи на съда, местността „К.“, в която се намира процесният имот е включена в границите на населеното място през 2000 г. с решение на Общински съвет Х. № 67 от 29.02.2000 г., с което е одобрен околовръстен полигон. За ПИ 77195.703.244 и ПИ 77195.703.243 има одобрени план за регулация и план за застрояване, последният съгласуват с „Н.“ ЕАД, който е изразил становище, че следва да се спазват изискванията на Наредба № 3/09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електрическите проводни линии и Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Прието е също така, че въздушни електропроводни линии „Романтика“ 110 kV и „А.“ 110 kV са нанесени на картата на възстановената собственост в [община] като изработеният ПУП е съобразен със съществуващите електропроводи при разрешението за застрояването му. Според чл. 8 ал.3 от Закона за електростопанството /отм. през 1999г. /, при действието на който са изградени процесните съоръжения, разпоредбите на З. са приложими само при изграждането на електрическите уредби и мрежи в населените места. Решение № 20 от 12.04.2010 г. по гр. д. № 3514/2008 г. на ВКС, ІII г. о. и решение № 454 от 14.12.2012 г. по гр. д. № 467/2012 г. на ВКС, І г. о., решение № 247 от 06.08.2010 г. по гр. д. № 753/2009 г. на ВКС, І г. о . и др. се отнасят за електросъоръжения, които попадат под режима на З. /отм./ и се намират в сгради и в населени места към момента на изграждането им, докато по настоящото дело става въпрос за изградени електропреносни мрежи в неурегулирана територия със статут на земеделска земя. По отношение на земеделските земи е приложима разпоредбата на чл.4 ал.4 ЗСПЗЗ, която задължава собствениците да търпят ограниченията, произтичаща от съществуващите върху земите им археологически обекти, културни ценности, мелиоративни, електроенергийни и други съоръжения и инсталации, както и да не пречат на другите собственици, ползуватели и служебни лица да ползуват и поддържат същите, с което се признава законност на енергийните сервитути, заварени от ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на ответника следва да се присъдят разноски, поискани с отговора на касационната жалба в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд, гражданско отделение, III въззивен състав, № 471 от 30.11.2018 г. по в. гр. д. № 651/2018 г. в частта по исковете с правно основание 109 ЗС.
ОСЪЖДА М. М. М. и С. Р. М. да заплатят на „Е. Юг“ ЕАД – [населено място] сумата 100 лв. /сто лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: