О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 26,02,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 773/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. И. П. , действуващ като едноличен търговец с фирма “ ДИПС – П. П. ” – гр. Е. и С. В. И. , действуваща като едноличен търговец с фирма “ И. И. С. И. “ – гр. Е. срещу решение № 149 от 22.01.2009г. по гр. д.1126/07г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение №5 от 21.03.2007г. по гр.д.405/06г. на Софийски окръжен съд, е коригиран постановения от първостепенния съд диспозитив, като са отхвърлени изцяло предявените като частични искове с правно основание чл.45 ЗЗД от касаторите против О. – гр. Е.
Ответникът по касация- О. – гр. Е. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
С решението, предмет на касационно обжалване, състав на Софийски апелативен съд е приел неоснователност на предявените от касаторите против О. – гр. Е. искове, квалифицирани и от него по чл.45 ЗЗД, поради това, че ищците не са доказали всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, въз основа на които претендират присъждане на обезщетение за неимуществени вреди- не било установено деяние на ответника, което да е противоправно, липсвала причинна връзка между твърдяното виновно противоправно поведение на общината и претендираните вреди, а и липсвали доказателства и относно търсените вреди.
С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. въпросът който има значение за допустимостта на обжалваното решение се разглежда независимо от това, дали е бил формулиран изрично от касаторите. Така въпросът относно възможността да бъде воден иск по чл.45 ЗЗД срещу юридическо лице е в пряка относимост към изводите на въззивната инстанция, а освен това същия е разрешен в противоречие с приетото с т.1 ППВС №7/59г. за това, че отговорност за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез своите действия или бездействия.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което следва да бъде допусната до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторите следва да внесат държавна такса както следва – Е. “ Д. – П. П. ” – гр. Е. в размер на 194.70лв. и Е. “ И. И. – С. И. ” – гр. Е. в размер на 394.26лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 149 от 22.01.2009г. по гр. д.1126/07г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите- П. И. П. , действуващ като едноличен търговец с фирма “ ДИПС – П. П. ” – гр. Е. и С. В. И. действуваща като едноличен търговец с фирма “ И. И. С. И. “ – гр. Е. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на – за Е. “ ДИПС – П. П. ” – гр. Е..70лв. и за Е. “ И. И. – С. И. ” – гр. Е. сумата 394.26лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: