О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
гр.София, 18.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Пето отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2752 по описа за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. п. -Варна срещу решение № 38 от 25.02.2008 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение по гр.д. № 9 от 2008 г., с което е изменено решението на Окръжен съд Т. от 27.11.2007 г. по гр.д. № 343 от 2007 г. като на В. Н. В. е присъдено обезщетение по чл.2, т.2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди от повдигнато спрямо него обвинение по сл.д. № 1* от 1993 г. на ОСС- Т. в общ размер от 8000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.10.2003 г. до окончателното плащане.
За да постанови решението си за определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди по справедливост, съдът е взел предвид, че сл.дело срещу В. е продължило 10 години, който период многократно надхвърля всички разумно предвидими и законно определени срокове за извършване на разследване. През целия този период В. се е намирал в състояние на несигурност относно неговото правно положение и възможността му да се реализира спокойно в семейството си и в обществото. Съобразено е също така, че по това дело В. е бил задържан под стража в продължение на около 6 месеца, през който период е бил лишен от правото си на свободно придвижване, от контактите със семейството си и с близките си. Прието е, че липсват доказателства В. да е допринесъл с поведението си за настъпването на вредоносния резултат, поради което не е приложена разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ.
В жалбата се твърди, че решението на Варненския апелативен съд е неправилно като постановено в нарушение на закона- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Така присъденото обезщетение за неимуществени вреди било завишено и не отговаряло на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Като основание за допускане на касационното обжалване са посочени чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че въпросът относно материалния израз на претърпените неимуществени вреди, претендирани по чл.2, т.2 от ЗОДОВ бил решаван противоречиво от съдилищата. Зад формулировката на чл.52 от ЗЗД „по справедливост” стояли различни гледни точки на съдилищата, водещи до нееднакви и често твърде отдалечени имуществени измерения. Към момента нямало ясен и точен критерий за материалното оразмеряване на вредите, причинени в резултат на незаконно обвинение. Освен това, този въпрос имал значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като в изобилната съдебна практика по чл.2, т.2 от ЗОДОВ нямало установен точен критерий кои точно увреждания, причинени по този ред, в каква степен допринасят за определяне на материалния израз на обезщетението.
По делото е подадена и насрещна касационна жалба от ищеца В. Н. В., в която се обжалва решението на Варненския апелативен съд в частта за оставяне в сила на решението на Търговишкия окръжен съд за отхвърляне на иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над присъдените 8 000 лв. до пълния предявен размер от 11 000 лв. и в частта за разноските. Като основание за допустимост на касационното обжалване в тази насрещна касационна жалба се сочи чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК: Налице била противоречива практика по отношение на паричния еквивалент на справедливото обезщетение по чл.2, т.2 от ЗОДОВ. Като цяло присъжданите обезщетения по този закон били силно занижени, поради което било необходимо уеднаквяване на практиката на съдилищата чрез ориентиране за присъждане на наистина справедливи обезщетения. Аргумент затова бил и фактът, че вече неколкократно България е осъждана от Е. съд по правата на човека и то именно за опита на съдилищата да ощетят търсещите обезщетение.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение констатира следното: Касаторът е посочил като основание за допустимост на обжалването на решението чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК. Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. В конкретния случай същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл Варненския апелативен съд и който е поставен от касатора в касационната му жалба, е за начина на определяне и размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, т.2 от ЗОДОВ. Този пъпрос не е решаван противоречиво от съдилищата. Напротив, трайната практика на всички съдилища в страната е обезщетенията по чл.2, т.2 от ЗОДОВ за неимуществени вреди от неоснователно поддържано обвинение да се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват едни и същи обстоятелства- тежестта на повдигнатото и поддържано срещу ищеца обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на наложената му мярка за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху физическото и психическо здраве на обвиняемия, върху доброто му име в обществото и върху взаимоотношенията му със семейството, близките и приятелите му, наличието на съпричиняване на вредите от страна на обвиняемия. Различният размер на присъжданото от съда обезщетение се дължи не на това, че съдът решава по различен начин въпросът затова, от какво зависи размера на дължимото обезщетение на неимуществени вреди, а на различните обстоятелства и различните претърпени от конкретния обвиняем вреди. Поради това в случая не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд по гр.д. № 9 от 2008 г.
Неоснователно е и твърдението за допустимост на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно тази разпоредба на ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допустимост на касационно обжалване е налице, когато съдът се е произнесъл по въпрос, касаещ непълна или неясна правна норма или по въпрос, по който няма изрична законова регламентация и се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, поради което произнасянето на ВКС по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В конкретния случай, не е налице липса или непълна и неясна законова регламентация, касаеща определянето на обезщетения за неимуществени вреди по ЗОДОВ. В чл.4 от ЗОДОВ е посочено, че държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно отговорността на държавата по този закон е частен случай на деликтна отговорност, при която съгласно чл.52 от ЗЗД неимуществените вреди се определят по справедливост. Не би могло да бъде дадено задължително тълкуване от ВКС кои точно увреждания в каква степен допринасят за определяне на материалния израз на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като във всеки конкретен случай вредите са различни и обезщетението за неимуществени вреди се определя като обща сума, а не като сбор от обезщетения за всяка конкретно претърпяна от обвиняемия вреда.
Поради това касационната жалба на А. п. -Варна срещу решението на Варненския апелативен съд не следва да се допуска до касационно разглеждане. Като последица от това и на основание на чл.287, ал.4 от ГПК не следва да се разглежда и насрещната касационна жалба на В. Великов.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Пето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане касационната жалба на А. п. -Варна срещу решение № 38 от 25.02.2008 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение по гр.д. № 9 от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.