ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 142
София, 12.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 102/ 2009 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ”Т” О. – гр. В. срещу Решение № 544 от 9. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 673/ 2008 г. на Варненски окръжен, с което е оставено в сила в обжалваната част Решение от 22.ІV.2008 г. по гр.д. № 6280/ 2007 г. на Варненски районен съд, с което ”Т” О. – гр. В. е осъдено да заплати на “Г” О. – гр. В..21 лв. – цена на доставена стока по фактури № 6475/ 7.ІІІ.2006 г., № 6830/ 6.ІV.2006 г. и № 7956/ 26.VІ.2006 г., със законната лихва от 30.VІІ.2007 г. С Жалба – уточнение жалбоподателят поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – Решение № 155 от 13.ІІ.2007 г. по т.д. № 917/ 2006 г. и Решение № 1* от 16. ХІ.2001 г. по гр.д. № 359/ 2001 г., че въпросът е решаван противоречиво от съдилищата – Решение № 13 от 12.ІV.205 г. по гр.д. № 548/ 2004 г. на ОС – Ямбол и Решение от 26. ХІ.2001 г. по д. № 73/ 2001 г. на ВАД и че настоящият казус има значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като следва да се вземе официално становище консигнационните и експедиционните бележки доказателство ли са за облигационна връзка по сключен договор. Жалбоподателят излага и съображения в подкрепа на основателността на жалбата по същество, като прави оплакване за неправилност и за необоснованост на решението.
Ответникът по касационната жалба “Г” О. – гр. В. с писмен Отговор оспорва основателността по същество на касационната жалба и не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е оставено в сила първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е оставено в сила в обжалваната част първоинстанционното решение, с което е уважен иск за заплащане на сумата 13 341.21 лв. – цена на доставена стока по фактури № 6475/ 7.ІІІ.2006 г., № 6830/ 6.ІV.2006 г. и № 7956/ 26.VІ.2006 г. Изложени са съображения, че от представените фактури не може да се установи създадено отношение по договор за доставка, тъй като фактурите не съдържат реквизитите, изискващи се от ЗСчет., но с представените 42 бр. консигнационни бележки е установено, че в периода 31.І.2006 г. – 24.VІ.2006 г. страните са в трайни търговски отношения по повод доставката на инструменти и материали. За неоснователно е прието възражението на ответника, че не е установено да е получил стоката, тъй като консигнационните бележки не са подписани от лицата, представляващи дружеството, като съдът е приложил чл. 301 ТЗ и е съобразил констатациите на експертизата за счетоводното отразяване при ответника на сумите по трите фактури, които съвпадат напълно по период и стойност с тези по консигнационните бележки, както и писмото – потвърждение на гл.счетоводител на ответника за потвърждаване на салдата между двете дружества. Като е заключил, че е налице задължение на купувача да заплати цената на доставените стоки и че същият не е доказал да е извършил плащане, съдът е уважил иска за посочената сума.
Жалбоподателят не сочи съществения материалноправен и процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и за който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, че се решава противоречиво от съдилищата и че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. С оглед данните по делото този въпрос е процесуалноправен и той може да се изведе: за установяване на облигационна връзка по договор за покупко – продажба какво е значението на консигнационните бележки, като частни свидетелстващи документи и при оспорването им следва ли да се вземат предвид счетоводните записвания при купувача с оглед производната доказателствена сила на счетоводните записвания.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на решението на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Практиката на ВКС, изразена в представеното Решение № 155 от 13.ІІ.2007 г. по т.д. № 917/ 2006 г. за значението на счетоводните записвания въз основа на първични счетоводни документи, каквито не са представени и тази, изразена в Решение № 1* от 16. ХІ.2001 г. по гр.д. № 359/ 2001 г. за сделка, сключена без представителна власт, която е действителна с оглед презумпцията по чл. 301 ТЗ, е съобразена от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. С оглед оспорването на съставените в отклонение с изискванията на ЗСчет. три фактури, въззивният съд е събрал и обсъдил други доказателства – консигнационни бележки за суми, съвпадащи със сумите, включени в трите фактури, писмо потвърждение на гл.счетоводител на ответника, счетоводни записвания при ответника – въз основа на които е приел, че страните с обвързани с договор за продажба. По въпросите за доказателствената сила на оспорени консигнационни бележки, съставляващи частни свидетелствуващи документи и за допустимите при оспорването доказателствени средства, е налице трайна съдебна практика, в съответствие с която се е произнесъл въззивният съд, който с оглед конкретния спор е обосновал извода за доказана облигационна връзка между страните, за получаване на стоките от ответника и за неоснователност на отказа да плати цената.
Неоснователно е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Доколкото се решава противоречиво от съдилищата въпросът за характера на консигнационните бележки, като частни свидетелствуващи документи и този за значението като доказателствено средство на счетоводните записвания при оспорването на тези документи, такива противоречия в отделни съдебни актове произтичат от конкретния правен спор и конкретните процесуални действия, предприети от страните. Искането е неоснователно и защото в случая, когато е налице трайна и непротиворечива съдебна практика по изложения въпрос, ако въззивният съд се е произнесъл в нарушение на тази практика (настоящият случай не е такъв) основанието за касационно обжалване няма да е по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, когато ВКС съгласно чл. 291 ГПК ще пристъпи към уеднаквяване на практиката, а ще бъде по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, тъй като по въпроса е налице трайна съдебна практика.
Не е налице и основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. За значението на консигнационните и експедиционните бележки, като частни документи и за оспорването им, е налице трайна съдебна практика и тя е, че тези частни свидетелствуващи документи имат доказателствена сила за стоящия извън тях факт, който се удостоверява с материализираното в документа удостоверително изявление и имат материална доказателствена сила само когато съдържат неизгодни за страната факти, и при оспорване подлежат на доказване и се преценяват от съда с оглед всички доказателствени средства, включително със счетоводните записвания. Не е налице въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
С оглед изложеното не са налице поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 544 от 9. ХІІ.2008 г. по гр.д. № 673/ 2008 г. на Варненски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: