ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …..142…………
София……25.11……………2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 24 ноември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 589 /2008 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. и касационна жалба на ММ Т. ЕООД В. против решение № 72/4.04.2008 г. по в.т.д. № 66/2008 г. на Варненски АС. , както и по частна жалба на А. за с. к. против определение № 193/22.05.2008 г. по в.т.д. № 66/2008 г. на Варненски АС. , с което е осъдена за разноски по реда на чл.192,ал.4 ГПК-отм.
І. По касационната жалба на АСПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Твърди се, че в частта, с която е отхвърлен частично предявения от този касатор срещу ММ Т. ЕООД В. иск по чл.57,ал.2 ЗЗД, като погасен чрез прихващане, се явява в противоречие с практиката на ВКС. , тъй като АСПК не може да бъде пасивно легитимирана да представлява държавата по въпроси, които не са й вменени със ЗСПК.
Чл.280,ал.1,т.1 ГПК визира задължителната практика на ВКС. – ППВС. , ТР и константна практика. Тук се включват и решенията на ВКС. по касационни жалби, постановени по новия ред за касационно обжалване.
Независимо от горното, в приложените решение № 779/16.12.2004 г. по т.д. № 94/2004 г. на І т.о. и определение № 898/2.12.2003 г. по ч.гр.д. № 588/2003 г. на І т.о., ВКС. се е произнесъл по активната процесуална легитимация на АСПК да се проведе иск за заплащане неустойка по приватизационен договор, както и че тя се явява процесуален представител по смисъла на чл.20,б.”е” ГПК-отм., но няма произнасяне по пасивната легитимация. В обжалваното решение се поставя друг въпрос-относно възражението за прихващане, /но следва да се има предвид, че правопораждащия факт е един и същ/. Затова, не е налице обективен идентитет на съществените въпроси по приложената практика и конкретния правен спор.
ІІ. По касационната жалба на ММ Т. ЕООД- В.
1. Изтъква се, че въззивният съд е приел, че следва да развали сключения приватизационен договор, тъй като в случая направеното възражение за незначителност на изпълнението е неприложимо поради особения характер на приватизационния договор. Касаторът твърди, че този извод противоречи на практиката на ВКС. , тъй като няма подкрепа в тази практика на становището, че общите правила на ЗЗД не намират приложение в случаите на приватизационна продажба. Приложени са три решения на ВКС. , които възпроизвеждат разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД, но не по отношение на приватизационен договор.
В обжалваното решение няма изразено становище, че общите правила на ЗЗД не намират приложение в случаите на приватизационна продажба, както се твърди в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, неправилно озаглавено от касатора молба. Всъщност, съдът като е съобразил чл.15 от договора, /че ако купувачът не изпълни задължението си по чл.11 продавачът може едностранно до развали договора/, е приел за неоснователен довода по чл.87,ал.4 ЗЗД за незначителност на неизпълнението с оглед оставащия кратък срок до изтичащия забранителен период за продажба. В случая не може да се говори за незначителна неизпълнена част от задължението, след като същия недвижим имот е продаден на трето лице изцяло, преди изтичане на пет години от изплащането му. Този извод е съобразен със спецификата на приватизационната продажба. А изложеното от въззивния съд относно спецификата на приватизационната продажба кореспондира с практиката на ВКС-І т.о. – Р № 716/23.11.2004 г. по т.д. № 63/2004 г., Р № 664/26.10.2005 г. по т.д. № 191/2005 г. и др.
2. Въззивният съд е приел, че левовата равностойност на платената по приватизационния договор цена, която подлежи на връщане, следва да се определи към датата на изявлението за прихващане. Касаторът твърди, че този извод противоречи на Р № 927/6.12.2006 г. по гр.д. № 606/2005 г. на ІІ г.о., с което е прието, че се връща стойността на престацията към момента на получаването й-чл.88,ал.1 ЗЗД.
Касаторът не обоснова приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК. Относно т.1 виж казаното по горе в р.І на стр.1.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин, и по който въпрос няма установена практика от ВКС. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
В случая, приложеното решение на ВКС. се изчерпва само с пълната реституция-чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД. В обжалваното решение е отчетено, че след този фактически състав е налице нов факт-последващо придобиване на имота от трето лице, поради което следва да намери приложение чл.57,ал.2 ЗЗД.
Тази преценка на съда във връзка с доводите на този касатор за неправилност, би могла да бъде проверена по реда на чл.281 ГПК, но не обосновава приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
3. По чл.280,ал.1,т.3 ГПК няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст не обосновава приложно поле на касационно обжалване.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /задължителна или незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна /не е актуална/ и трябва да бъде изоставена и/или променена. В изложението не са посочени и мотивирани нито един от тези случаи.
Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива практика, а освен това е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира единствено при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ.
ІІІ. Частният жалбоподател АСПК е обусловил разглеждането на частната жалба от допускане на касационната му жалба. Тъй като касационната жалба на АСПК не е допусната до разглеждане по същество, затова ВКС-І т.о. не дължи произнасяне по частната й жалба.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 72/4.04.2008 г. по в.т.д. № 66/2008 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: