О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№142
гр.София, 16.03.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 972/2009 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Д. Я. от гр. С., подадена чрез процесуалния й представител адвокат П от САК срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав, постановено на 02.06.2009 год. по гр.дело № 2559/2008 год. С това решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 32 състав от 02.04.2008 год. по гр.дело № 22739/2007 год., с което е осъден ответника ЗД”Е”АД, гр. С. на основание чл.226, ал.1 КЗ да заплати на ищцата-касатор сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 30.06.2006 год., когато управляваният от нея автомобил, изчаквайки да премине червения сигнал на светофара, е бил блъснат в гръб от л.а.”О” с ДК № С* застрахован за риска „Гражданска отговорност” при ответника. В останалата му част за разликата до предявения размер от 9 000 лева искът по чл.226, ал.1 КЗ е отхвърлен. Обжалва се постановеното решение в отхвърлителната му част по отношение на сумата 4 000 лева, с която е намален размера на обезщетението поради съпричиняване от страна на пострадалата.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни крайни изводи относно степента на съпричиняване на вредите от страна на пострадалата и размера на дължимото обезщетение.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че е налице произнасяне по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за крайния изход на спора и е свързан с приложението на нормите на чл.51 ЗЗ. и чл.102, ал.1 ЗДвП при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение и възможността за намаляването му при съпричиняване.
Ответникът по касационната жалба ЗД”Е”АД, гр. С. не изразява становище по основанието за допустимост на касационно обжалване и оплакванията за неправилност на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос от съществено значение за изхода на спора, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона,а не до приетата по делото фактическа обстановка.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на СРС, с което е уважен предявеният от ищцата-касатор срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност” иск по чл.226, ал.1 КЗ за сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и е отхвърлен иска за разликата от 4 000 лева до пълния му предявен размер от 9 000 лева. Въз основа на извършена цялостна преценка на релевантните за спора факти и обстоятелства съдът е приел, че в резултат на процесното ПТП жалбоподателката действително е получила описаните в исковата молба травми на главата, като настъпилите увреждания все още не са отшумели, от което е претърпяла и продължава да търпи значителни болки и страдания. Прието е също на основание чл.52 ЗЗ. , че определеното по справедливост обезщетение за тези болки и страдания възлиза на сумата 10 000 лева. Анализирайки събраните по делото доказателства, обаче, съдът е достигнал до извода, че пострадалата също е допринесла за увреждането, тъй като в нарушение на разпоредбата на чл.102, ал.1 от Закона за движението по пътищата /в редакцията му, действуваща към момента на катастрофата/ тя не е сложила обезопасителния колан, което би ограничило силата на удара на главата й в предното стъкло на управлявания от нея автомобил. По тази причина в обжалваното решение е прието, че е налице 50% съпричиняване на вредоносния резултат, поради което на основание чл.51, ал.2 ЗЗ. , размерът на дължимото обезщетение е намален на сумата 5 000 лева, за колкото е уважен предявения иск.
В случая същественият с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касаторът е приложението на чл.51, ал.1 и чл.52 ЗЗД. По отношение на този въпрос не е изпълнено нито едно от визираните в чл.280, ал.1 изисквания. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗ. , който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението. В този смисъл са указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на Върховния съд, с които Софийски градски съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. В случая, както вече беше посочено, намаляването на присъденото обезщетение се дължи на приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалата, а не от несъответствието му с размера на претендираните вреди. Що се касае до преценката на отделните факти по делото относими към определяне конкретния размер на обезщетението при спазване принципа на справедливост и съобразяване от въззивния съд налице ли е съпричиняване и в каква степен от страна на пострадалото лице, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост, незаконосъобразност и необсъждане в цялост на събрания доказателствен материал по делото представляват основания по чл.281, т.3 ГПК за касиране на обжалваното решение поради неговата неправилност, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към уеднаквяване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика по поставения правен въпрос, който е предмет и на настоящото дело, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл.102, ал.1 ЗДвП в действуващата към момента на ПТП редакция, предвиждаща задължение за водачите на МПС да използуват обезопасителни колани когато управляват превозните средства е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен с ъстав, постановено на 02.06.2009 год. по гр.дело № 2559/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/