О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1420
София 11.12.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 5647 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ПГ”П..д-р А. З.” чрез адв.Г. П.Д. срещу решение № 323 от 14.07.15г., постановено по в.гр.дело № 409/15г.на Окръжен съд –Хасково.С него е отменено решение № 170 от 4.05.15г.по гр.дело № 1484/14г.на Районен съд – Димитровград и вместо него е постановено друго,с което са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от В. Г. Д..
В приложеното изложение се поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответницата по жалбата моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 15 от 3.11.14г.на директора на ответната гимназия,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата В. Д.,на длъжност „помощник директор учебно – производствена дейност”, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ – поради съкращаване на щата,е незаконосъобразна.Направен е извод,че не е доказано от работодателя приложеното основание за уволнение,тъй като към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 4.11.14г.,е било в сила щатното разписание от 15.09.14г.,в което длъжността,заемана от ищцата съществува.Последващото щатно разписание,в което не е предвидена бройка за тази длъжност,е в сила от 10.11.14г.,и е правно ирелевантно доколкото законността на уволнението се преценява към момента на неговото извършване.Също така е прието,че работодателят не е извършил подбор съобразно критериите на чл.329 КТ.
В разглеждания случай не са налице основанията за допускане по чл.280 ал.1 т.1 и т. 3 от ГПК- разрешен въпрос от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос допустимо ли е страната да представи едва в открито съдебно заседание във въззивното производство писмено доказателство с оглед ограничението на чл.266 ал.1 ГПК,като се визира длъжностното щатно разписание от 15.09.14г., не е от значение за изхода на спора,тъй като в разглеждания случай поименното щатно разписание на длъжностите от 15.09.14г.е представено пред първоинстанционния съд с молба от ответника и прието в открито съдебно заседание с протоколно определение от 19.03.15г.
Въпросът:какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269 изр.2 ГПК,според която служебната й проверка има за предмет валидността и допустимостта на първоинстанционното решение,а по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата,не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС.Във въззивната жалба на В. Д. изрично е въведен довод относно липсата на реално съкращение в щата към датата на връчване на заповедта за уволнение и като е разгледал това оплакване въззивният съд не е излязъл извън рамките на своите правомощия.
На въпросите относно обхвата на съдебната проверка при преценката дали има съкращение в щата,когато това е предвидено във властническо изявление на принципала и кое щатно разписание следва да бъде ценено- това,което е било в сила към момента на изтичане срока на предизвестието или това,което е била в сила към момента,когато работодателят е решил да упражни правото си да прекрати трудовия договор предсрочно,като заплати обезщетение за неспазения срок на предизвестие,е даден отговор в практиката на ВКС.В решение № 163 от 4.07.12г.по гр.дело № 1062/11г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК,е прието,че възникването на фактическия състав на чл.328 ал.1 т.2 предл.2 КТ към определен момент преди уволнението е обусловено от решение на компетентния орган за промяна в щата,утвърждаване от същия орган на щатното разписание, съдържащо датата,от която то влиза в сила и влизане в сила на щатното разписание,обективиращо измененията в щата след посочената щата.Като е приел,че извършването на уволнение по чл.328 ал.1 т.2 КТ преди влизането в сила на новото щатно разписание е незаконосъобразно, въззивният съд се е съобразил със задължителната практика.
С оглед изхода на производството жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата разноските за тази инстанция в размер на 600 лв съгласно представения списък.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 323 от 14.07.15г., постановено по в.гр.дело № 409/15г.на Окръжен съд – Хасково.
ОСЪЖДА ПГ”П..д-р А. З.” [населено място], [улица] да заплати на В. Г. Д. от [населено място], [улица]-4 сумата 600 лв /шестстотин/съдебни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.