О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1420
София, 25.11. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 942 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. И. Я. от гр. С., чрез пълномощника си адв. С от АК-София против въззивно решение от 16.03.2009 г., постановено по гр.д. № 1957/2008 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, ІV“г” г.о., с което е отменено решението от 05.04.2004 г. на Софийския районен съд, 74 състав, постановено по гр.д. № 21014/2003 г., с което са уважени предявените от В. И. Я. , срещу Н. ч. “Славянска беседа” гр. С., обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторката поддържа, че постановеното решение на въззивния съд е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 713 от 04.07.1995 г. по гр.д. № 287/95 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 66 от 17.12.1997 г. по гр.д. № 131/97 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 501 от 15.07.98 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 31 от 23.01.2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателката се е позовала на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправен въпрос, значим за изхода на спора, решаван противоречиво от съдилищата, но не е представила доказателства за твърдението си. Релевирано е и основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба Н. ч. “Славянска беседа”, чрез повереника си адв. Г. Ч. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – отхвърлени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. В конкретния случай като основание за допускане до касация на въззивното решение се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция – да правораздава по отделни дела само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото. В случая са представени пет решения на ВКС, които не обуславят трайна съдебна практика, поради което основанието за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения. В изложението към касационната жалба е изведен материалноправен въпрос, по който според касаторката въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и който въпрос е от съществено значение за изхода на спора, а именно какво е съдържанието на понятието “липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата” и съответно създаването на хаос и безпорядък на работното място влиза ли в съдържанието на това понятие. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед събраните по делото доказателства е установено, че на ищцата Я липсват склонност и способност за поддържане на ред и чистота на работното място /хранилището и читалнята на библиотеката/, за боравенето с книгите и съхранението им и за съставяне на документи за тяхното местонахождение и движение. Настоящата инстанция приема, че така установените от въззивния съд обстоятелства попадат в задълженията на работника, заемащ длъжността “библиотекар” и обективното им съществуване водят до извода, че съответният работник не разполага с качества за изпълнение на работата по заеманата длъжност. Поради това правилен е изводът на въззивния съд, че в конкретния случай правилно и законосъобразно работодателят е приложил разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Правилно съдът е констатирал липсата на нужните качества за изпълнение на трудовата функция, състоянието на работното място и причинната връзка между поведението на работника и установения резултат. Обжалваното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС и по-специално с цитираните от касатора съдебни решения. Лошото състояние на работното място води до еднозначен извод, че работникът не притежава качества за “ефективно изпълнение на работата”, каквато е волята на законодателя, изразена в чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Евентуалната недоказаност на наличието на елементите на цитираната разпоредба, а именно липса на качества на работника, неефективно изпълнение на работата и причинна връзка между тях, обосновава извод за неправилност на съдебното решение като основание за касиране по чл. 281 ГПК, но не и за допускане на касационното му обжалване.
Във връзка със заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, освен гореизложеното, касаторката не е представила влезли в сила съдебни решения на съдилищата в страната, които да си противоречат по отношение на формулирания от нея материалноправен въпрос, респ. да са в противоречие с обжалваното решение. Поради това настоящата инстанция не е в състояние да констатира наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Все пак следва да се отбележи, че противоречиви ще бъдат тези решения, които при еднакво установяване на или не на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, съдилищата постановяват противоречиви решения. С други думи, не са противоречиви решенията, постановени при различна степен на доказване на елементите на фактическия състав на материалния закон. Не е разрешаван противоречиво от съдилищата въпрос, по който първоинстанционният съд е дал едно, а въззивният – друго разрешение. Първоинстанционното решение независимо от това дали е потвърдено или отменено от въззивния съд, не съществува като самостоятелен съдебен акт, поради което то не може да обоснове противоречива съдебна практика. Както се посочи по-горе противоречива съдебна практика е налице, когато един и същи въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и в кое да е друго влязло в сила решение.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по този въпрос би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата какъвто не е настоящия случай.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.03.2009 г., постановено по гр.д. № 1957/2008 г. на Софийския градски съд, гражданска колегия, ІV “г” въззивен състав по касационна жалба с вх. № 2* от 07.05.2009 г. на В. И. Я. от гр. С..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: