О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1422
София, 11 декември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател : МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове : МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.д. № 5260 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. срещу въззивно решение от 10.07.2015 г., постановено по гр.д. № 4740/2015 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение от 21.01.2015 г. по гр.д. № 15901/2013 г. на Софийски районен съд, с което частично е уважен предявения иск на В. Г. В., на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди за повдигането на обвинение за престъпление от общ характер, производството по което е било прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление, ведно със законната лихва от 20.03.2013 г. до окончателното изплащане.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД, както и по материалноправния въпрос, свързан с определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която препраща чл.4 от ЗОДОВ, които въпроси според касатора обуславят изхода на делото, но са решени в противоречие с практиката на ВКС в т.ІІ от ППВС №4/23.12.1968г., както и на задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 302/04.10.2011 г. по гр.д. № 78/2011 г., І г.о.; решение № 321/26.11.2014 г. по гр.д. № 2516/2014 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г., на ВКС, ІV г.о.; решение № 832/10.12.2010 г. по гр.д. № 593/2010 г. на ВКС, ІV г.о. и са решавани противоречиво от съдилищата.
Ответникът по касационната жалба В. Г. В., чрез адвокат М. Ч. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата по съображения, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество, че подадената жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че на 29.06.2010 г. във В. прокуратура – София е било образувано досъдебно производство № 89-СП-ПР/2010 г. срещу В. Г. В. и му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.396, т.4, вр. с чл.389, ал.2, вр. ал.1 от НК. Софийският военен съд е постановил осъдителна присъда по НОХД № СП-123/2011 г., изменена от Военно-апелативния съд, но с решение 07.03.2012 г. на Върховния касационен съд, въззивното решение е отменено изцяло, а делото е било върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното следствие поради допуснати съществени процесуални нарушения. С влязлото в сила на 05.11.2012г. постановление на военноокръжната прокуратура, производството по делото е било прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 НК, поради това, че деянието не е съставлявало престъпление, с оглед на което въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съобразявайки конкретните обстоятелства по делото за продължилото повече от две години наказателно преследване, постановените осъдителни присъди на две съдебни инстанции, тежестта на обвинението и изживения стрес от възможността ищецът да загуби работата си и да не може да издържа семейството си, включително и взетото вследствие на осъдителната присъда решение да се прекъсне бременността на съпругата му, съдът е приел, че справедливото обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконното обвинение е в размер на 8 000 лева.
Поставените в изложението към касационната жалба правни въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд е установил всички релевантни факти от значение правния спор и въз основа на тях е формирал собствени правни изводи за наличието на пряка връзка между повдигането на незаконно обвинение от прокуратурата и настъпилите неимуществени вреди за пострадалия, което е в съответствие с ТР №1/2001 г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК, т.19, която не е загубила сила и при действието на ГПК от 2007 г. Според дадените разяснения в това тълкувателно решение, при разглеждане на делото във въззивното производство, съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В обжалваното решение, въззивният съд е обсъдил подробно всички събрани доказателства от значение за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди на ищеца и въз основа на тях е приел степента на въздействие върху неговия личен живот, с което е определил размер на обезщетението в съответствие с практиката на ВКС в т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., в която се приема, че критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, при който се ангажира отговорността на държавата. В този смисъл, изводите на въззивния съд за размера на обезщетението са мотивирани по начина, който обвързващата практика изисква, а доводите в изложението за правилността на тези изводи не може да се разглежда в производството по чл.288 ГПК. С оглед на изложеното, не се установява поставеният правен въпрос да е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основанието чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като съдебната практика по поставените въпроси е уеднаквена, което изключва основанието за противоречиво решаване от съдилищата при тълкуването на едни и същи разпоредби на закона. За да е налице соченото основание е необходимо правните въпроси да са разрешени в обжалваното въззивно решение в противоречие с други влезли в сила решения на съдилищата, които представляват незадължителна съдебна практика, според т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Касаторът не е представил влезли в сила решения на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК, представляващи незадължителна съдебна практика по поставените въпроси, поради което твърденията, че материалноправният и процесуалноправният въпрос се решават противоречиво по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, са несъстоятелни.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 10.07.2015 г., постановено по в.гр.д. № 4740/2015 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.