О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1422
София,19.10.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1138 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 133 от 13.05.2009 година по гр.д. № 169/2009 г. на Хасковски окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Е. В. Р. от гр. Х. против О. “В”, гр. Х. за отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено със заповед № 11 от 05.08.2008 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1560 лева. Прието е, че ищцата Е. В. Р. е работела по трудов договор като готвач при ответника О. “В”, гр. Х.. На 17.07.2008 г. и на 22.07.2008 г. ищцата е забавила изпълнението на поръчки на клиенти на заведението и е допуснала да бъде поднесена некачествена храна, за което и е било наложено дисциплинарно наказание уволнение. Прието е, че извършването на дисциплинарните нарушения е доказано по безсъмнен начин; че преди налагане на наказанието работодателят е приел писмените обяснения на работничката, а в заповедта за уволнение е отразил точно допуснатите нарушения и времето на извършването им. При така установените факти, въззивният съд е приел, че уволнението е извършено законно, поради което е отхвърлил като неоснователни предявените искове за отмяната му, за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Бургаски окръжен съд е постъпила от Е. В. Р. от гр. Х.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, тъй като по обуславящия изхода на делото въпрос: съставлява ли липсата на мотиви на заповедта за дисциплинарно уволнение основание за незаконността му е налице противоречива практика на съдилищата. Приложени са решения № 1* от 18.12.2001 г. по гр.д. № 24/2001 г.; № 341 от 26.04.1995 г. по гр.д. № 1627/1994 г. и № 306 от 25.06.1998 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, в които е прието, че липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно уволнение е самостоятелно основание за незаконността му.
Ответникът по касационната жалба О. “В”, гр. Х. поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество счита, че жалбата е неоснователна. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В съответствие с утвърдената практика на съдилищата по приложението на чл. 195, ал.1 КТ, израз на която са и приложените съдебни решения на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, в обжалваното въззивно решение е формиран извод за законност на дисциплинарното уволнение след констатация, че заповедта за налагане на наказанието е изготвена съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Съгласно трайно установената практика на съдилищата, мотивирането на заповедта за уволнение е предпоставка за законността му, а при констатация за нарушаване на установените в закона изисквания – посочване на нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага, съдът отменява уволнението като незаконно, без да разглежда спора относно извършването на дисциплинарното нарушение по същество. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с така установената практика – съдът е изследвал доколко заповед за уволнение заповед № 11 от 05.08.2008 г. отговаря на законоустановените изисквания за мотивирането и, формирайки извод за спазване изискванията на чл. 195, ал.1 КТ след констатация, че в нея са посочени извършените дисциплинарни нарушения, точно отразени по обективни признаци, както и денят, в който нарушенията са допуснати. В съответствие с утвърдената практика по приложението на чл. 195, ал.1 КТ са и формираните в решението изводи, че посочването на нарушението с характеризиращите го признаци и денят на извършването му удовлетворяват в достатъчна степен изискването за излагане на мотиви за уволнението – задължението по чл. 195, ал.1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал.2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал.1, т.1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал.1 КТ, в който смисъл са и възприетите изводи от въззивния съд – в заповед 11 от 05.08.2008 г. е посочена датата, в която е констатирано неизпълнение на възложената работа, което прави възможна проверката за спазване срока по чл. 194 КТ, за еднократност на наказанието и не препятства защитата на уволнения работник.
Искането на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски следва да бъде оставено без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им. Приложеният към отговора на касационната жалба списъкът по чл. 80 ГПК е относим към възможността за изменение на съдебното решение в частта за съдебните разноски, но не удостоверява извършването им.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 13.05.2009 година по гр.д. № 169/2009 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: