О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1423
гр.София, 11.12.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5681описа за 2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 04.04.2014г. по гр.д.№8458/2013г., с което ГС София е уважил частично иск с правно основание чл.422 ГПК, предявен от [фирма] .
Жалбоподателят – М. Ц. Д., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на прави въпроси, които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за установено по предявените искове с правно основание чл.422 ГПК, че М. Ц. дължи на [фирма] сумата 6 334,29лева.-главница-стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2007г-04.2010г, както и 1235,76лв.-лихва за забава върху главницата за периода от м.11.2007г.-04.2010г., като е отхвърлил исковете за разликата до пълните предявени размери и период.
Установено е по делото, че на жалбоподателката по силата на сключен договор, е доставена топлинна енергия за периода м.11.2007г-04.2010г, чиято стойност тя не е заплатила. Прието е за установено, че [фирма] е подала заявление по чл.410 ГПК, а жалбоподателката е подала възражение по чл.414 ГПК, което е обусловило предявяване на иск от дружеството за установяване на вземането.
Установено е по делото, с помощта и на съдебно-техническа експертиза, че топлинната енергия е консумирана и че е отчитана при спазване на действуващите законови разпоредби за прогнозни стойности и отчет на индивидуалните разпределители.
Прието е, че по делото не е установено жалбоподателката да е правила рекламация по отношение температурата в жилището си или досежно посочените в изравнителните сметки количаства. Съдът е счел, че не е установено ответникът да е подал декларация пред ищцовото дружество по чл.153, ал.2 ЗЕ заедно с други съсобственици, които да притежават най-малко 1/2 от собствеността в процесната сграда, с която ЕС и да е поискал прекратяване на топлоснабдяването. При тези данни съдът е уважил предявения иск.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представите поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за това може ли съдът да приема заключение на вещо лице за вярно относно количеството на доставката, по която се формира размера на претенцията по държавно фиксирана цена, на основание, че заключението е техническа област, за която съдът няма знания и съдът не е в състояние да интерпретира фактическите въпроси,които заключението разглежда, има ли възможност за съда да прецени задачите формулирани от едната страна по делото относно тяхната относимост по чл.159, ал.1, пр.1, във вр. с чл.153 ГПК, достатъчно ли е заключението да даде категорично заключение-извод по въпрос на доказване в делото, за да се приеме от съда, че фактическия въпрос е доказан, процесуалния факт, че едно заключение е прието неоспорено от страните дава ли на съда възможност да не интерпретира въпросите, разгледани в заключението, а да процедира като при квази-ипса на спор между страните по фактическите въпроси в заключението. Поддържа, че по тези въпроси е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед данните по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговор на поставените въпроси е даден в практиката на ВКС изразена и в решения от 04.03.2014г., по гр.д.№30 /2013г., І г.о. на ВКС и от 15.05.2012г., по гр.д.№ 588/2011г., ІІІ г.о на ВКС. Според даденото разрешение в практиката право на съда е да прецени дали искането за възлагане повторна или допълнителна експертиза е основателно, но тази преценка не следва да е формална, а да се основава на установените в закона критерии. Прието е, че ако съдът счита, че страната не е мотивирала искането си за назначаване на друга експертиза по делото с посочване на конкретни възражения срещу представеното заключение, следва да й укаже да стори това и след като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената от съда задача. Посочва се, че вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице. Освен това обаче заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. В тази връзка съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение срещу него – чл. 202 ГПК /чл. 157, ал. 4 ГПК отм./, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Именно съобразявайки се с тази практика съдът е приел, че предявеният иск е основателен.
Така установената практика не е неправилна и не се налага да бъде променяна като бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
В изложението жалбоподателят прави оплакване и за необоснованост на въззивното решение, но същата не съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281,т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/т.1 ТР№1/2009г. ОСГ ТК на ВКС/.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.04.2014г. по гр.д.№8458/2013г. на ГС София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: