1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1423
гр.София, 11 декември 2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5382 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], чрез адв. В. Т., срещу въззивно решение №2984/30.04.2015г., постановено по възз.гр.д. №5438/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 21.01.2014г. по гр.д. №21279/ 2012г. на Районен съд – София. С първоинстанционното решение жалбоподателят е осъден на осн.чл.79 ал.1 ЗЗД да отстрани за своя сметка проявили се в гаранционния срок недостатъци по договор за строителство на гараж, собственост на ищеца Я. Н. М..
В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, като се иска неговата отмяна.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са релевирани доводи за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, или е достатъчно да основе преценката си само на част от събрания доказателствен материал; 2/ Следва ли съдът да основе решението си на приетия по делото доклад, или може да излезе извън определената доказателствена тежест; 3/ Ползването на едно пространство, предназначено за двор и подход към паркинг за надземен паркинг, представлява ли ползване на извършените СМР в агресивна среда по смисъла на чл.20 ал.4 т.3 от Наредба№2 от 31.07.2003г.
Ответникът по жалбата Я. Н. М., представляван от адв.Е. С., в представения писмен отговор, поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
За да счете, че предявеният от ищеца срещу ответното дружество иск за отстраняване на проявили се в гаранционния срок недостатъци в изпълненото строителство на гараж, е основателен, въззивният съд, след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че причина за течовете в обекта не е некачествено изпълнение на хидроизолацията, а некачественото изпълнение на фуги и сифони – недоброто им уплътняване и обработка. Посочено е, че от приетите и неоспорени заключения на съдебно-техническата експертиза, както и от свидетелските показания, се установява, че паркирането в двора, под който се намира подземният гараж /респ. гаражи/ и за който е предвидено по проект да бъде само подход към гаражите, увеличава натовареността на конструкцията, но без това натоварване да оказва влияние върху качеството на положената хидроизолация. В тази връзка е направен извод за неоснователност на възражението на ответника за ненадлежна експлоатация на обекта, в т.ч. и на доводите му, свързани с изтичане на срока на гаранционната отговорност, регламентирана като 3-годишна за хидроизолационните работи. Изрично в мотивите си въззивната инстанция е приела, че некачественото изпълнение в обекта на ищеца касае недоброто уплътняване и обработка на фуги и сифони, за които съгласно чл.20 ал.4 т.4 вр. с ал.3 от Наредба №2/31.07.2003г. гаранционният срок е 5 години от въвеждането на сградата в експлоатация.
При тези решаващи изводи на въззивния съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Поставеният от касатора първи процесуално-правен въпрос, касаещ приложението на нормата на чл.235 ал.2 ГПК, не е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика. Правилото, установяващо изискване към съда по същество да обсъди събраните по делото доказателства за обстоятелствата, които имат значение за делото, както и доводите на страните е установено в цитираната разпоредба на чл.235 ал. 2 ГПК. Постановявайки своя съдебен акт, въззивният съд не се е отклонил от смисъла и съдържанието на посочената норма, както и от дадените в задължителната практика на Върховния касационен съд указания за преценка на събрания по делото доказателствен материал. По настоящото дело въззивният съд е извършил цялостна преценка на релевантните за предмета на спора факти и обстоятелства. Тази преценка на фактическия и доказателствен материал по делото е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка доводите на жалбоподателя за необоснованост на атакуваното решение представляват касационни основания за отмяна, поради неправилност, съгласно чл.281 т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл.280 ал.1 ГПК.
Вторият процесуален въпрос в изложението е ирелевантен, тъй като такъв проблем не е поставян за разглеждане пред въззивния съд – в подадената въззивна жалба на страната такова основание за неправилност на първоинстанционното решение не е въведено и съответно съдът не е дължал произнасяне.
Третият въпрос в изложението – ползването на едно пространство, предназначено за двор и подход към паркинг за надземен паркинг, представлява ли ползване на извършените СМР в агресивна среда по смисъла на чл.20 ал.4 т.3 от Наредба№2 от 31.07.2003г. – също не може да обоснове допускането на касационния контрол, защото не е въпрос с характеристиките по чл.280 ал.1 ГПК. Въпросът, на първо място е фактически, а не правен, защото дали ползването на един обект може да се охарактеризира като ползване на извършените в него СМР в „агресивна среда” е предмет на изследване и доказване във всеки конкретен случай. Така е постъпил и въззивният съд – след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, посочвайки на кои и защо дава вяра /включително чрез препращане към мотивите на първата инстанция – чл.272 ГПК/ е приел, че паркирането на коли в двора, под който са подземните гаражи, в т.ч. и гаражът на ищеца, не е нарушило целостта на положената хидроизолация и не е причина за теча в обекта. С оглед на този решаващ извод, въпросът на касатора е по същество и неотносим, тъй като цитираната разпоредба на чл.20 ал.4 т.3 от Наредба№2 от 31.07.2003г. касае предвидените по-кратни гаранционни срокове за хидроизолационни и др. видове СМР, каквото некачествено изпълнение по делото не е установено.
Предвид всичко изложено, не са налице поддържаните от касатора основания по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за селектиране на жалбата.
При този изход на делото, искането на ответната страна Я. М. за разноските в касационното производство е основателно, но тъй като не са представени доказателства за сторени и платени такива разходи, то съответно не се и присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2984/30.04.2015г., постановено по възз.гр.д. №5438/2014г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.