О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1423
София, 14.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на единадесети декември , две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1040/2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Национален парк Р.” , [населено място] чрез адв. Д. Б. срещу решение №204/03.05.2012 год. , постановено по гр.д. № 243/2012 на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 854/30.01.2012 год. , постановено по гр.д. № 4032/2010 год. на Районен съд [населено място] , с което дирекцията е осъдена да заплати на А. Л. Б. сумата от 6 900 лв., представляваща обезщетение по чл. 11 от сключения между страните договор за правно съдействие и допълнително споразумение към него за предсрочното и без основание прекратяване на договора за периода от 14.01.2010 год. до 31.12.2010 год. , ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 29.12.2010 год., до окончателното изплащане на сумата, както и 667 лв. мораторна лихва за забава в плащането на главницата / обезщетението/ .
С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационната обжалване по чл. 284 ,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допустимост на касационното обжалване.
Ответникът по касация А. Л. Б. от [населено място], чрез адв. А. Г. оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото.Застъпва становище, че не са налице законовите предпоставки за допустимост на касационното обжалване, доколкото касаторът не е формулирал материалноправни или процесуалноправни въпроси , цитираните в изложението решения на съдилищата не са от кръга на задължителната практика , или касаят хипотези , които са различни от процесната , а засегнатите в тях въпроси не са обект на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в срок , от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата , касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. .
Формално касаторът е изпълнил задължението да представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване съгласно разп. на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК .В него обаче не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор , да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и да е обусловил изхода на спора. Наведените подробни доводи имат характер на оплаквания за неправилност на решението, които могат да бъда предмет на разглеждане в производство по чл. 290 ГПК в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в производството по чл. 288 ГПК. Такива са доводите, касаещи годността на сключения между страните договор и анекс да породят облигационна връзка между тях , оплакванията във връзка с тълкуване волята на страните по договора и анекса , правната квалификация на предявения иск, твърдените процесуални нарушения , изразяващи се в липса на произнасяне по оспорените по реда на чл. 193 ГПК документи и пр. .
Съгласно т.1 от ТР № 1/ 19.02.2009 год. по тълк. дело № 1/2010 год. формулирането на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване.Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато.
С оглед на това не се налага обсъждането на посочените от касатора допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,2 и 3 ГПК , доколкото същите могат да са налице само във връзка с конкретен въпрос, който да е решен в противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС, да се решава противоречиво от съдилищата или да е от за значение за точното приложение на закона и развитие на правото, както и на представените във връзка с основанията по чл. 280,ал.1,т.1 и 2 ГПК съдебни актове .
Предвид изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №204/03.05.2012 год. , постановено по гр.д. № 243/2012 на Благоевградския окръжен съд.
Осъжда на Дирекция „Национален парк Р.” , [населено място] да заплати на А. Л. Б. направените в производството разноски в размер на 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: