О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1424
гр.София, 11 декември 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ерик Василев гр.дело № 4965 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. И. Й. от [населено място], чрез пълномощника й адвокат М. В. срещу въззивно решение № 143/11.05.2015 г. по в.гр.д. № 159/2015 г. на Окръжен съд-Добрич, с което частично се отменя решение № 43/21.11.2014 г. по гр.д. № 1385/2014 г. на Добричкия районен съд в частта, с която е определен режим на лични контакти между малолетното дете К. С. К. и неговия баща С. К. К. и вместо него се определя – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя с преспиване в дома на бащата, след което бащата да връща детето в дома на майката; през четните години детето да прекарва всички почивни дни на К. и В. с майката, респ. всички почивни дни на Нова година с бащата, и обратно: през нечетните години-почивните дни на К. и В. с бащата, а на Нова година с майката, като бъде вземано от бащата в първия ден от съответния празник в 09,00 часа и връщано на майката през последния ден от празника в 17,00 часа; през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, детето да престоява при бащата 20 дни без прекъсване; рождени и именни дни детето ще прекарва заедно с двамата родители.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК по обуславящ изхода на делото въпрос: следва ли съдът да разграничи режима за личните контакти с оглед възрастта на детето при определянето на режима за лични контакти с родителя, при който детето не живее постоянно. Изложени са подробни съображения от касатора в мотивирано изложение към жалбата с твърдения, че поставеният материалноправeн въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба С. К. К., чрез адвокат Ю. О. от АК-Д. е подал писмен отговор, в който оспорва доводите в нея с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд, поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение и режима на лични отношения с двамата родители, въззивният съд е установил, че лисват основания да се приеме, че бащата С. К. К. не е добър родител или контактуването с него се отразява негативно върху психиката на детето. Израстването на малкото дете при регулярно общуване с двамата родители и особено с бащата се налага според съда с оглед пола на детето, което е необходимо за правилното му изграждане като личност, поради което контактите с бащата не следва да бъдат ограничавани. Съдът е приел, че режимът на лични контакти с двамата родители не трябва да се разграничава в зависимост от възрастта на детето, а да бъде съобразен с интересите на малолетното дете и неговите потребности, който при изменение на обстоятелствата може да бъде изменен от съда по искане на всеки от родителите. Въз основа на доказателствения материал по делото, въззивният съд е приел също, че общуването с бащата не създава проблеми за детето, а раздялата с майката за кратък период от време не се отразява негативно въпреки ниската възраст на детето, поради което няма основания да бъде ограничен режима на лични контакти с бащата.
Поставеният от касатора в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос обуславя крайните изводи на въззивния съд, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обобщена в раздел ІV от Постановление № 1/12.11.1974г. на Пленума на ВС, според което съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и като вземат предвид интересите на децата, трябва да определят подходящи лични отношения между родителите и децата по такъв начин, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, като това може да става не само със свиждания, но и чрез по-продължителен личен контакт на детето с родителя. Приложените към изложението решения на ВКС са в този смисъл – с оглед особеностите на конкретния случай, при постановяване на решението съдът следва да посочи не само защо е предпочетен единия родител да упражнява родителските права, но и има ли други обстоятелства, които налагат детето да остане при него (като например поведението и моралният облик на другия родител), въз основа на които да се определи режима на лични контакти в интерес на малолетното дете. В случая, въззивният съд е приел, че интересът на детето следва да се преценява с оглед на конкретно установените по делото обстоятелства за родителските качества на всеки от родителите, полаганите от тях грижи и умения за възпитание на детето, като се преценяват социалното обкръжение и битовите условия, при които живеят, възрастта и пола на малолетното дете, както и отношенията на привързаност с неговия баща. Съобразявайки тези критерии в съответствие с посочената задължителна за съдилищата съдебна практика, въззивният съд е определил режим на лични контакти, при който детето има възможност да запази и надгражда съществуващите отношения на близост с неговия баща, който ще има може да полага непосредствени грижи за своя син. Преценката на съда се основава на релевантните в конкретния случай обстоятелства, че и двамата родители желаят да осигурят възможност на детето да има пълноценен контакт с тях и не се противопоставят на срещите помежду им в унисон с отговорното родителско поведение. При липсата на доказателства за проблеми при общуването с някой от двамата родители на малолетния или за негативни реакции от промяната в социалната среда, при която живее детето, въззивният съд е съобразил констатациите на социалните работници в техните доклади, че режимът на контакти с бащата е удачно да се разширява при съблюдаване ниската възраст на детето. В този смисъл, не е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като поставеният въпрос е решен в съответствие със задължителната практика на Върховния съд и на Върховния касационен съд.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по поставения в изложението материалноправен въпрос за критериите, при които следва да се определя подходящия с оглед интересите на детето режим на лични контакти с родителите, тъй като съдебната практика по въпроса е уеднаквена с множество влезли в сила решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Поставеният в изложението към касационната жалба правен въпрос в този смисъл не се решава противоречиво от съдилищата, тъй като приложените решения, независимо че част от тях представляват незадължителна съдебна практика (определението по чл.288 ГПК на ВКС не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, според ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС) не могат да обусловят соченото основание за допускане до касация.
От съображенията в изложението към касационната жалба не може да се направи извод за необходимост от изменение на съществуващата или създаване на нова съдебна практика по въпросите относно определянето на режима на лични отношения с другия родител, при когото малолетното дете не живее постоянно. Когато в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са посочени съображения за изменение на съществуващата съдебна практика, а се твърди, че липсва съдебна практика по определен правен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. Липсват доводи в този смисъл поради което не е налице и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В мотивираното изложение към касационната жалба са поставени и други въпроси, които обаче не са обусловили правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. По своето съдържание тези доводи представляват оплакване против процесуалните действия и изводи на съда в обжалваното решение – неправилна преценка на доказателствения материал при формирането на фактическите и правни изводи и неправилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, които доводи са по съществото на правния спор и са свързани с незаконосъобразността на въззивното решение. В този смисъл, изложените доводи са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по разглеждане на касационната жалба след допускането й до касация, а не в стадия на селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК.
Ответната страна по касационната жалба е поискала заплатените на адвокат Ю. О. от АК-Д. разноски за адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № [ЕГН], които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 143 от 11.05.2015 г. по в. гр.д. № 159/2015 г. по описа на Окръжен съд-Добрич.
ОСЪЖДА Й. И. Й. от [населено място] да заплати на С. К. К., чрез адвокат Ю. О. от АК-Д. разноските пред настоящата инстанция в размер на 500 (петстотин) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.