О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1424
София, 14.12.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №938 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Окръжна прокуратура – [населено място] в качеството на страна по чл.10, ал.1 ЗОДОВ, срещу решение от 11.06.2012г., постановено по в.гр.д.№1159/2012г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 01.03.2012г. по гр.д.№16855/2011г. на Пловдивски районен съд в частта за уважаване на предявения от И. Н. И. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с цена на иска над 5000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявения от И. Н. И. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, касаторът немотивирано поддържа, че въззивното решение решение е постановено в противоречие с решение №832 от 10.12.2010г. по гр.д.№593/2010г. на ВКС, ІVг.о. по приложението на чл.52 ЗЗД. С посоченото решение, постановено в производство по чл.290 ГПК, е прието относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2 ЗОДОВ. Прието е, че понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на конкретни обстоятелства, включително характера на увреждането, състояние, причинител и др., както е прието в решение №1599 от 22.06.2005г. по гр.д.№876/2002г. на ВКС, ІVг.о., че моралните вреди са индивидуално определими, и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им, но, че не е проява на справедливост, а е в дисхармония на справедливостта, определяне на обезщетение, по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, както е прието в решение №48 от 04.02.2004г. по гр.д.№2041/2002г. на ВКС, ІVг.о., в това решение е прието също, че съдът по същество следва да обсъди всички /наведени/ обстоятелства, които обосновават по-нисък размер на обезщетението. Касаторът не сочи наличие на такива обстоятелства – наведени от него и останали необсъдени от въззивния съд.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по релевирания въпрос за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие с влезли в сила решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Не може да се приеме, че въпросът за приложението на чл.52 ЗЗД е разрешен противоречиво с въззивното и с приложените съдебни решения. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража”, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.06.2012г., постановено по в.гр.д.№1159/2012г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: