3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1424
София, 11.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №536/2011 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от О. д. на МВР – София, против въззивно решение по гр.д.№9017/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-В въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-71-23/29.4.2010 г. по гр.д.№38050/2009 г. по описа на Софийския районен съд, г.о., 71 състав, с което са уважени предявените от И. М. М. от [населено място] против О. д. на МВР – София, с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с допускането на касационното производство по жалбата срещу въззивното решение ще се постигне развитие на практиката и насоките предвидени в чл.280, ал.1, т.3 ГПК – точно прилагане на закона и развитие на правото, както и че ще се обогати и уеднакви практиката на ВКС, която се явява константна по отношение на по-долните инстанции, и това ще доведе до по-високо качество на съдебните актове по подобни казуси. Навежда се довод, че по-долните инстанции неправилно са изтълкували неправилно разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 КТ, е налице правна необходимост от точно прилагане на закона, чрез допускане на касационно производство по жалбата на ОДМВР – София.
Ответникът по касация – И. М. М., чрез процесуалния си представител – адв. С., е депозирал отговор по чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че то не съдържа основание за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В съдържанието на изложението не са формулирани никакви въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които да са решаващи за изхода от спора. Бланкетната формулировка, че неправилно двете по-долни инстанции са изтълкували разпоредбата на чл.328, ал.1, т.5 КТ представлява касационно основание, което обаче следва да бъде разгледано, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част не следва да се допусне.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 300 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1, вр.295 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение по гр.д.№9017/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-В въззивен състав, по касационна жалба, вх.№8271/02.02.2011 г., подадена от О. д. на МВР – София.
ОСЪЖДА О. Д. НА М. НА В. Р. – София, да заплати на И. М. М., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], деловодни разноски в размер на 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: