1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1425
гр.София, 11.12.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при секретаря……………….и в присъствието на прокурора…………..
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 5508 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. А. Х. от [населено място], чрез адв.В. А., срещу въззивно решение №73/19.07.2013г. постановено по възз.гр.д.№125/2013г. на Окръжен съд Търговище, с което е потвърдено Решение №63/26.04.2013г. по гр.д.№386/ 2012г. на РС – Омуртаг за прекратяване на брака между жалбоподателката и съпруга й И. Х. Х..
В жалбата се поддържа, че решението на въззивната инстанция е недопустимо, респ. незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл.281 т.2 и т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие със задължителната съдебна практика по процесуалноправния въпрос за задължителното лично явяване на страните в първото по делото съдебно заседание по иска за развод – основание за касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В тази връзка е изложен довод за недопустимост на съдебния акт.
В писмен отговор, ответникът по жалбата И. Х., поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационния контрол.
Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване за неоснователно.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което бракът между страните е прекратен на осн.чл.49 ал.1 СК, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на двамата съпрузи. Съдът е посочил, че при разглеждането на делото първата инстанция не е допуснала нарушение на нормата на чл.321 ал.1 изр. 2-ро ГПК, изискваща лично явяване на страните, респ. ищеца в първото съдебно заседание по делото. Прието е, че в това заседание ищецът се е представлявал от изрично упълномощен по реда на чл.34 ГПК процесуален представител, който е поддържал исковата молба. Същевременно адвокатът е заявил, че доверителят му не се явява, тъй като е с месторабота в чужбина, за което обстоятелство по делото са представени доказателства. Този факт не е бил оспорван от ответницата. Ищецът се е явил лично /задължен от съда по реда на чл.176 ГПК/ в следващото съдебно заседание, като отново е потвърдил желанието си за прекратяване на брака. Поради това, въззивният съд е направил извод, че не са били налице предпоставките на чл.321 ал.1 изр.2-ро ГПК за прекратяване на делото и е потвърдил първоинстанционното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно разрешението по т.1 от ТР №1/2009г. ОСГТК, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
В случая доводът за евентуална недопустимост на атакуваното въззивно решение е обоснован с конкретен правен въпрос, касаещ приложението на нормата на чл.321 ал.1 изр.2-ро ГПК – за личното явяване на ищеца по иск за развод в първото съдебно заседание. По принцип действията на съда зависят от конкретната фактическа обстановка и преценката на обстоятелствата по всяко дело, защото само неявяването на ищеца в първото заседание без уважителни причини, има за последица прекратяване на производството.
В разглеждания случай, поставеният правен въпрос е относим към изхода на делото, но не е разрешен от съда в противоречие с трайната съдебна практика, включително и с тази, на която се позовава касаторката. В съответствие със задължителната практика въззивният съд е приел, че ищецът е бил надлежно представляван в първото заседание от адвокат с изрично пълномощно, който е заявил, че поддържа иска за развод. В следващото съдебно заседание ищецът се е явил лично и по реда на чл.176 ГПК отново е потвърдил желанието си да се прекрати брака му с ответницата. Нормата на чл.321 ал.1 изр.2-ро ГПК има за своя основа разбирането, че като не се явява лично пред съда, ищецът демонстрира липса на категоричност в намерението си да се прекрати брачната връзка. Когато обаче, ищецът не се явява в съдебното заседание, поради това, че отсъства от държавата на сезирания съд, но изпраща процесуален представител с изрично пълномощно, който от негово име потвърждава волята му да поиска прекратяване на брака, не са налице основания за прекратяване на производството в хипотезата на чл.321 ал.1 изр.2- ро ГПК, в какъвто смисъл е Решение №164/15.05.2013г. по гр.д.№42/2013г.IV г.о. ВКС. В съответствие с тази практика е постановено атакуваното въззивно решение, поради което не са налице основания за допускане на касационния контрол. Представените от касаторката Решение №119/ 07. 06.2010г. по гр.д.№3174/2008г., Определение №52/05.02.2010г. по гр.д. № 55/2010г. на ВКС не могат да обосноват различен извод, тъй като касаят друга фактическа обстановка, която не е идентична с разглежданата по настоящото дело.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №73/19.07.2013г. постановено по възз.гр.д.№125/2013г. на Окръжен съд – Търговище.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.