О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1426
София, 14.12.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №956 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. апелативна прокуратура в качеството на страна по чл.10, ал.1 ЗОДОВ, срещу решение от 05.06.2012г., постановено по в.гр.д.№543/2011г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 28.10.2011г. по гр.д.№273/2011г. на Русенски окръжен съд за уважаване на предявения от С. И. И. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000лв.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с цена на иска над 5000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявения от Л. Е. П. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000лв. обезщетение за неимуществени вреди.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, касаторът немотивирано поддържа, че с въззивното решение в противоречие с ППВС №4/68г., т.ІІ е разрешен въпросът за съответствието на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди с конкретно установените по делото обстоятелства, както и че размерът на обезщетението е определен при противоречива съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на наказателното преследване, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража”, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 05.06.2012г., постановено по в.гр.д.№543/2011г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: