2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1428
гр. София, 14.11. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 393 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност) срещу решение от 27.10.2010 г. по въззивно гр. дело № 5708/2010 г. на Софийския градски съд (СГС). С него, при постановена частична отмяна на решение № ІІ-60-28/08.03.2010 г. по гр. дело № 26252/2009 г. на Софийския районен съд, са уважени, предявени от Г. И. Д. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът Г. И. Д. не е подал отговор на жалбата в срока за това.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, след анализ на разпоредбите на чл. 328, ал. 2 от КТ, чл. 655, чл. 656 и чл. 658, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, е приел, че синдикът не разполага с работодателска власт да сключва, изменя и прекратява трудови договори с персонала на дружеството, включително да прекратява трудови договори на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, на което основание е извършено и процесното уволнение на ищеца по делото. Наред с това, въззивният съд е приел, че специалното основание за уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ е приложимо при изрично посочените в тази норма предпоставки: поради сключване на договор за управление на предприятието и по отношение на служители от ръководството на предприятието, и тъй като в случая не е налице първата от тях – сключен договор за възлагане на управление, то процесното уволнение на ищеца е незаконосъобрзно и следва да се отмени.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са поочени два материалноправни въпроси, като общи основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, а именно: 1) относно работодателската власт на синдика; и 2) предоставя ли се правна възможност по силата на чл. 328, ал. 2 от КТ (чрез установеното с нея основание за уволнение) на новоназначения при условията на чл. 635, ал. 2 от ТЗ синдик, да формира подходящ според неговите виждания ръководен екип, с който да изпълни възложената му програма и задачи, както и да постигне целите на производството по несъстоятелност. Поддържа се, че първият правен въпрос е решен от възивния съд в противоречие със съдебната практика, като в тази връзка са посочени и представени две решение на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г., т.е. сочи се допълнителното основание за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. По отношение на втория правен въпрос се сочи хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като в тази връзка се развиват доводи, че той е от значение за развитие на правото и за точното прилагане на закона, а именно – липса на съдебна практика по този въпрос – може ли синдикът да прекратява трудови правоотношения на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, както и че установяването на такава би довело до определяне обхвата на приложното поле на чл. 328, ал. 2 от КТ, при което ще се стигне до отстраняване на неясноти при прилагането на тази правна норма и в крайна сметка – до усъвършенстване на правоприлагането.
Въззивния съд се е произнесъл по първия правен въпрос относно работодателската власт на синдика, но не неговото разрешаване е обусловило крайния правен извод на съда за незаконосъобразността на процесното уволнение, извършено на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Обуславящо крайният извод на СГС е разрешаването на втория правен въпрос, който е по-тясно формулиран и именно той е пряко свързан с тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ. Поради това, първият материалноправен въпрос не представлява общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, но вторият материалноправен въпрос е такова общо основание (в този смисъл – и т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
Разрешение на втория материалноправен въпрос, обаче е дадено с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 262/11.05.2011 г. по гр. дело № 1146/2010 г. на ВКС, ІV-то гр. отд. Това решение е постановено по спор за законосъобразността на уволнението на друг служител на дружеството-касатор и по настоящото дело – [фирма] (в несъстоятелност), също извършено от неговия синдик на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. В това касационно решение, при извършен анализ на дейностите на управителя и на синдика, е прието, че статутът на синдика не съвпада с този на управителя по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ. Дейността на синдика не е идентична, нито може да се приравни с тази на управителя на дружеството в смисъла, вложен от разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ. Поради това, синдикът няма право да прекрати трудов договор на основанието, установено с тази разпоредба. Така формираната по реда на чл. 290 от ГПК, задължителна за първоинстанционните и за въззивните съдилища практика на ВКС по посочения от касатора втори материалноправен въпрос, се споделя и от настоящия състав на ВКС, като тя не се нуждае от промяна, нито поради това да е създадена при неточно тълкуване на закона, нито поради законодателни промени или поради изменения на обществените условия. Ето защо, този правен въпрос не е от значение за точното прилагане назакона, както и за развитието на правото, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК (така – и т. 4 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
По горните съображения, в случая няма основание и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.10.2010 г., постановено по въззивно гр. дело № 5708/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.