О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1428
гр.София, 25.11. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Ч. ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 421 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. В. и М. Л. В., подадена от пълномощниците им адв. Х срещу въззивно решение № 187 от 28.11.2008 г. по гр.д. № 419/2008г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 1.08.2008 г. по гр. д. № 2682/2007 г. на Варненския окръжен съд, с което е обявен за окончателен предварителен договор, сключен на 19.09.2007 г. чрез който М. В. В. е обещал да прехвърли на Н. И. Г. правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., м. “Св. Никола”, представляващ лозе-овощна градина с площ от 1000 кв. м., съставляващ ПИ 891, при граници: ПИ №№ 8* и 892 и път по плана на новообразуваните имоти за сумата 80 000 евро, платена изцяло от купувача на продавача, по иска предявен от Н. И. Г. срещу В. М. В. и М. Л. В..
Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, че обжалваемият интерес е над 1000 лв., намира същата за допустима.
Варненският апелативен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е уважен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, като е приел, че процесният предварителен договор съдържа уговорки относно всички съществени условия на окончателния договор за покупко-продажба на недвижим имот, че продавача е собственик на недвижимият имот и уговорената продажна цена е получена изцяло от него при подписването му. Извел е извод за неоснователност на възражението на ответниците, че към момента на сключване на договора техният наследодател и продавач не е разбирал свойството и значението на действията, като неотносимо към въведения с исковата молба предмет.
В изложение за допускане на касационно обжалване като основание се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос касаещ обявяване за окончателен на предварителен договор при липса на съществено условие- индивидуализация на недвижимият имот, предмет на договора в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е от значение за изхода на делото. Според жалбоподателите не била установена идентичността на недвижимия имот, предмет на предварителния договор и имотите описани в нотариалните актове от които обещателят черпи правото си на собственост. Прилагат копия от решение № 551 по гр.д. № 120/75г. на ВС, І г.о.; решение по гр.д. № 92/2004 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение по гр.д. № 659/2003 г. на ВКС, ТК; решение по т.д. № 89/2006 г. на ВКС, ТК; решение № 533 по гр.д. № 125/1999 г. на ВКС, ІІ г.о. В първото решение е прието, че ако идентифицирането на предмета е осъществено по такъв начин, който доказва достатъчно точната воля на страните за определения обект, съдът трябва да изрази в диспозитива онова пълно описание на същия обект, което ще констатира от събраните допустими доказателствени средства. Във второто, че съдът трябва да установи, че предварителният договор е действителен и съдържа всички съществени клаузи на окончателния такъв-описание на продавания имот, цената, както и че обещателят е собственик на имота. В третото ,че индивидуализацията на недвижимия имот в предварителния договор само с номерация по принцип не е пречка договорът да може да се обяви за окончателен, ако помещението е определяемо. В останалите две решения е посочено, че съществено условие на предварителния договор е пълната индивидуализация на обекта, чието прехвърляне се иска и че съдът е длъжен да възпроизведе клаузите на обещания договор, така както страните са ги уговорили в предварителния договор.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречиво решаване от съдилищата на поставения в касационната жалба въпрос. В приложените решения въпросът за индивидуализацията на предмета на договор- обекта чието прехвърляне се иска е разрешен в смисъл, че идентифицирането му трябва да е осъществено по начин, който доказва достатъчно точната воля на страните за определен обект. В случая за да уважи иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеният между страните по делото предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот е действителен – спазена е формата, договорът съдържа всички необходими реквизити на окончателен договор, продавачът е собственик на имота. По въпроса за индивидуализацията на имота въззивният съд е приел, че описания в предварителния договор недвижим имот в посочените граници, на който обещателят се е легитимирал като собственик с договор за доброволна делба от 24.08.1993 г. по действащият от 1977 г. КП представлява ПИ № 1* който е идентичен с ПИ 891 по плана на новообразуваните имоти. Този извод съдът е основал на събраните по делото доказателства, включително и приетата съдебно-техническа експертиза. След като недвижимият имот е достатъчно индивидуализиран, включително и с неговите граници, то не е налице липса на предмет, като съществено условие на сделката. Предвид на това следва да се приеме, че съдът е дал отговор на поставения въпрос за индивидуализацията на недвижимия имот в съответствие с трайната практика включително и представената от жалбоподателите, като е приел, че предмета на договора-обекта чието прехвърляне се иска е индивидуализиран.
В изложение за допускане на касационно обжалване е поставен процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, а именно допустимо ли е в производство по чл.19, ал.3 ЗЗД да се оспори валидността на предварителния договор чрез възражение за унищожаемост на същия. Поддържа се от жалбоподателите, че в нарушение на постоянната практика на Върховния касационен съд въззивният съд е приел, че унищожението на договора може да се релевира само чрез иск, но не и чрез възражение, като по този начин жалбоподателите са лишени от възможността да докажат, че към момента на сключване на договора обещателят поради заболяването си не е бил в състояние да разбира и да ръководи действията си.
Съдът в настоящият състав намира, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с трайната практика на ВКС, която приема, че ответникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението и чрез възражение, което е в съответствие с разпоредбата на член 32, ал. 3 от ЗЗД.
От изложеното следва, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по поставения правен въпрос.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО обжалване на въззивно решение № 187 от 28.11.2008 г. по гр.д. № 419/2008г. на Варненския апелативен съд, по касационна жалба на В. М. В. и М. Л. В., подадена от пълномощниците им адв. Х.
Указва на В. М. В. и М. Л. В. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 208.26 лв.
След представяне на документ за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :