О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр. София, 01.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1564/13г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. М., С. И. М. и А. И. М. от [населено място] срещу въззивно решение № 83 от 15.10.12г., постановено по гр.д.№ 210/12г. на Бургаския апелативен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е потвърдил решение № 458 от 31.05.12г по гр.д.№ 3709/11г. на Бургаския окръжен съд, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено по отношение на Е. Х. М., С. И. М. и А. И. М., че М. Д. А. и А. Г. А. са собственици по давност на недвижим имот- среден апартамент със застроена площ от 81,15 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.2, заедно с прилежащото му избено помещение № 5 и 16,19 кв.м. идеални части от сградата.
По делото е установено, че през 1995г. собствениците на парцел ІІІ-5674 в кв.29 по плана на [населено място] са учредили на [фирма] правото на строеж на жилищна сграда, който с нот.акт № 136/96г. е продал част от него (за прроцесния апартамент) на ответниците. Тъй като [фирма] не е изпълнил задълженията си по договора през 2004г. собствениците на терена отново са учредили право на строеж за изграждане на същата сграда на [фирма], който на 30.08.05г. е продал правото на строеж за процесния апартамент на ищците с нот.акт № 147/05г. На 30.09.05г. ответниците са предявили ревандикационен иск против собствениците на терена и [фирма] и с влязло в сила решение по гр.д.№ 2263/05г. на Б. е признато за установено, че процесният апартамент е тяхна собственост и праводателят на ищците в настоящото дело е осъден да им предаде владението му. Тъй като от 30.08.05г. ищците са владели правото на строеж за процесния апартамент, а след построяването на сградата са владели самия имот и това владение до предявяването на иска е продължило повече от 5 години, съдът е приел, че същите са придобили правото на собственост върху него по давност на основание чл.79, ал.2 ЗС. Прието е също, че образуваното въз основа на решението по гр.д.№ 2263/05г. изпълнително производство и предприетите по него принудителни изпълнителни действия (насрочен въвод във владение) не е довело до прекъсване на теклата в полза на ищците придобивна давност съгласно чл. 116, б.”в” ГПК, тъй като те не са били страни по това дело, респ. в изпълнителното производство.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивното решение е процесуално недопустимо и противоречащо на практиката на ВКС, тъй като съдилищата са уважили иска на нововъведено основание (придобивна давност), без да е направено изменение на иска. Поддържа се също, че съдът се е произнесъл по въпросите отразява ли се по някакъв начин върху анимуса на владението самото съзнаване от страна на владелеца, че друг правен субект разполага с титул за собственост върху владения имот и въводът във владение на имот като принудително действие прекъсва ли придобивната давност на трети лица, находящи се в имота (добросъвестни владелци), по смисъла на разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на посоченото въззивно решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Във връзка с поставения въпрос следва да се отбележи, че представената задължителна практика на ВКС (Р 528 по гр.д. № 1218/09г. и Р № 217 по гр.д. № 480/10 г.) се отнася за различни от настоящата хипотези и противоречие с нея не е налице. В случая наред с първоначално заявеното в исковата молба основание за придобиване правото на собственост върху имота (договор за покупко-продажба), в първото по делото заседание пред първоинстанционния съд ищците са се позовали при условията на евентуалност и на второ такова (придобивна давност), поради което изменение на иска е било направено и съответно прието за разглеждане, макар и не с нарочно определение. Друг е въпросът дали изменението на иска, респ. неговото приемане за разглеждане са направени при спазване на съответните процесуални правила, което в случая е без значение, тъй като пълномощникът на касаторите е взел становище по нововъведеното основание още в това заседание и пред въззивния съд не са правени никакви оплаквания във връзка с неговата допустимост, а единственото оплакване е било за неправилно приложение на материалния закон – чл.116, б.”в” ЗЗД.
Във връзка с другото релевирано основание за допускане на касационно обжалване не са изложени никакви доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или с оглед нейното осъвременяване, съгласно дадените в ТР № 1/09 г. на ОСГТК, т.4 разяснения и в случая тези предпоставки относно тези въпроси не са налице, доколкото не е не е налице неяснота или непълнота на правната уредба и съществува съдебна практика, която не се налага да бъде променяна и с която въззивното решение е съобразено.
С оглед на казаното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение въззивно решение № 83 от 15.10.12г., постановено по гр.д.№ 210/12г. на Бургаския апелативен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: