O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 10.04.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3385/2019 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. № 6240/17.07.2019 год. ( постъпила по пощата с клеймо от 15.07.2019 год. ) на А. М. И. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. С. А. АК П. срещу въззивно Решение № 220 от 18.06.2019 година, постановено по гр.В.д. № 547/2018 год. на Софийския окръжен съд , по извършване на съдебната делба на по реда на чл. 292 – ГПК ( отм. ), на недвижим имот – масивна жилищна сграда със застроена площ от 99.80 кв.м., построена в имот пл. № * с площ от 240 кв.м. в кв. 67 по РП на [населено място] и намиращите се в него движими вещи , описани в 21 пункта , на обща стойност от 80 060.00 лева и на вилна сграда, построена в парцел ** , * в кв. 40 по ПР на [населено място] , област С., и намиращите в него движими вещи, описани в 10 пункта на стойност 29 142.25 лв. чрез разпределение в индивидуални дялове, съответно на съделителя А. И. жилищния имот и Х. Д. – вилния имот , в частта по сметките касаещи отхвърлените искове на А. И. срещу Х. Д. за присъждане на обезщетение за извършени необходими разноски за запазване на двата недвижими имота и припадащите се лихви , общо за 40 000 лв. и за отговорното им пазене, както и в частта , с която е прекратено производството по заявените претенции за извършени подобрения в имотите, предмет на делбата, за сумата от 20 000 лв.
С касационната жалба се поддържа , че в обжалваната част съдебното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса „ може ли при съдебна делба , втора фаза второинстанционният съд по своя преценка да игнорира задължително определение на ВКС по делото, касаещо указания относно надлежно заявени претенции по сметки ? с довод , че произнасянето би било от значение за точното и еднакво прилагане на закона.
С подадения отговор на касационната жалба , ответникът по касация Х. В. Д. чрез процесуалния си представител адв.Г. Д. – САК е мотивирано и обстойно е оспорил като неоснователно релевираното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поддържа се , че цитираното Определение № 362 от 04.06.2013 година , постановено по ч.гр.д. № 2119/2013 год. на ВКС- III г.о. няма характер на задължително определение , тъй като с него само се връща делото на окръжния съд за произнасяне по цитираните частни жалби, без произнасяне касаещо допустимостта на заявената претенция за подобрения, а доколкото при новото разглеждане на делото, районният съд няма нарочно определение с която да се приема за разглеждане по сметки на искане за присъждане на направени подобрения, то няма основание съдът да се произнасяне по същество . Претендират се разноски за защита пред касационния съд в размер на 600 лв.
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основание по чл. 280, ал.1 ГПК, възраженията на насрещната страна и съобрази ограниченията за касационен контрол, установени в чл. 280, ал.3 ГПК, намира :
Касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на касационен контрол акт на въззивния съд , с който е налице произнасяне по облигационни искове с цена над 5000 лв., поради което същата се явява процесуално допустима.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция в производство по чл. 196 и сл. ГПК ( отм.) по подадени от двете насрещни страни въззивни жалби , е отменил частично Решение от 29.12.2017 година , постановено по гр.д. № 5/1996 година на РС-Етрополе , в частта по сметките , като е постановил ново решение с което 1./ е отхвърлил иска на А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 10 000 лв. ( десет хиляди лева ), обезщетение за необходими разноски за поддръжка на недвижим имот- масивна жилищна сграда в [населено място] ; 2./ отхвърлил е иска на А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 10 000 лв. ( десет хиляди лева ), лихва за забава върху вземането за необходими разноски за поддръжка на къщата в [населено място] за времето 08.01.1996 година до 20.09.2011 година ; 3./ отхвърлил е иска на на А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 10 000 лв. ( десет хиляди лева) , съставляваща обезщетение за отговорно пазене на недвижим имот- масивната жилищна сграда в [населено място] и на вилната сграда в [населено място] и намиращите се в тях движими вещи за периода 08.01.1996 година до 20.09.2011 година ; 4./ отхвърлил е иска на А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 10 000 лв. ( десет хиляди лева ), съставляваща лихва за забава върху вземането за отговорното пазене на жилищния имот в [населено място] и вилната сграда в с,Б. за времето 08.01.1996 година до 20.09.2011 година.
С решението си въззивният съд е обезсилил Решението от 29.12.2017 год. , постановено по гр.д.№ 5/1996 год. на РС-Етрополе , в частта : 1./ с която Х. Д. е осъдена да заплати на А. И. обезщетение за поддръжка на недвижим имот- вилна сграда, построена в парцел **. * в кв. 40 по РП на [населено място] за времето от 08.01.1996 година до 20.09.2011 година, ведно със обезщетение за забавено плащане , като процесуално недопустимо и в частта 2. / с която е отхвърлена претенцията А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 20 000 лв. ( двадесет хиляди лева ), представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот – масивна жилища сграда ,със застроена площ от 99.80 кв.м. изградена в имот пл. № * с площ от 240 кв.м. в кв. 67 по РП на [населено място], като недопустимо.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично и обезсилил решението на първата инстанция в частите , с която А. И. е бил осъден да заплати на Х. Д. съответно обезщетение за ползване на съсобствените имоти и лихви за забава , за периодите , в които останалите парични вземанията ,погасени по давност.
След преценка на релевираното основание за допускане на касационното обжалване и доводите на двете страни, настоящият състав на касационния съд намира , че не са налице основания за допускане на касационно обжалване в обжалваните части на въззивното решение от страна на касатора А. М. И..
За да се допусне касационното обжалване в приложното поле на ал. 280, ал.1 т.3 ГПК законодателят е поставил изискването по изведеният правен въпрос, обусловил изгода на спора, да няма съдебна практика,или същата да е спорадична, поради което и няма яснота по приложение на конкретната правна норма, на която се е позовал решаващия съд.
За да отмени частично Решение от 29.12.2017 година , постановено по гр.д. № 5/1996 година на РС-Етрополе , в частта по сметките и постанови ново решение с което е отхвърлил иска на А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 10 000 лв. ( десет хиляди лева ), обезщетение за необходими разноски за поддръжка на недвижим имот- масивна жилищна сграда в [населено място] и съответно е отхвърлил и иска му за заплащане на сума от 10 000 лв. ( десет хиляди лева ), съставляваща лихва за забава върху вземането за необходими разноски за поддръжка на къщата в [населено място] за времето 08.01.1996 година до 20.09.2011 година , въззивният съд е приел, че претенцията за заплащане на направените от съсобственика необходими разноски може да бъде уважен само в случай , че претендираните разноски са действително заплатени до претендирания размер и са били свързани с нормалното използване на вещта или с нейното по добро съхранение , без да водят до увеличаване на стойността и. На базата на данните по делото- изслушаната съдебно икономическа експертиза и липсата на други установени факти за реално направени разходи , е прието , че претенцията както за главницата от 10 000 лв. така и за лихви също в размер на 10 000 лв. са недоказани.
Поставеният въпрос от касатора по чл. 280, ал.1 ГПК , свързан със задължението на въззивния съд да се съобрази с постановено от по-горната инстанция, в случая ВКС , определение с което е прието, че претенциите по сметки следва да се разгледат по същество, се явява неотносим доколкото не може да има спор , че втората инстанция надлежно е изпълнила това свое задължение като произнесеното, неудовлетворително за касатора- ищец, решение в тази обжалвана част касае недоказаност на претенциите.
За да отхвърли иска на А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 10 000 лв. ( десет хиляди лева) , съставляваща обезщетение за отговорно пазене на недвижим имот, в т.ч. и на намиращите се в него движими вещи – масивната жилищна сграда в [населено място] и на вилната сграда в [населено място] за периода 08.01.1996 година до 20.09.2011 година , както и на акцесорната претенция за заплащане на сума от 10 000 лв. ( десет хиляди лева ), съставляваща лихва за забава върху вземането за отговорното пазене на жилищния имот в [населено място] и вилната сграда в с,Б. за времето 08.01.1996 година до 20.09.2011 година , въззивният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че за посочения период от време двата имота са били ползвани само от А. И. – в [населено място] и вилния имот в [населено място], област С., като жилищният имот му е предоставен за ползване по силата на бракоразводното решение, а вторият имот- на основание съсобствеността между страните .С Протокол от 20.03.1996 година на съдия –изпълнителя при РС-Етрополе и Протокол от 28.03.1996 година на съдия –изпълнителя при РС-Етрополе на отговорно пазене на А. И. са оставени всички налични в двата имота движими вещи, описани пак там. Прието е от правна страна , че „ по отношение на предоставените за отговорно пазене движими вещи, възнаграждение не се дължи , когато самият длъжник е пазач“, доколкото претендираното възнаграждение се компенсира от ползването частта на другия съсобственик. В контекста на тези прави съображения е прието, че и кумулативно съединената акцесорна претенция за дължими лихви за минал период е неоснователна и не може да бъде уважена.
Единственият поставен въпрос от касатора по см. чл. 280, ал.1 ГПК , касаещ правилата за задължение на въззивния съд да се съобрази с постановено от по-горната инстанция, в случая ВКС , определение с което е прието, че претенциите по сметки следва да се разгледат по същество, отново се явява неотносим доколкото не може да има спор , че втората инстанция надлежно е изпълнила това свое задължение като произнесеното, неудовлетворително за касатора- ищец, решение и в тази обжалвана част, касае недължимостта на претенциите т.е. по съществото на произнесеното решение на втората инстанция.
За да обезсили Решението от 29.12.2017 год. , постановено по гр.д.№ 5/1996 год. на РС-Етрополе , в частта с която Х. Д. е осъдена да заплати на А. И. обезщетение за поддръжка на недвижим имот- вилна сграда, построена в парцел **. * в кв. 40 по РП на [населено място] за времето от 08.01.1996 година до 20.09.2011 година, ведно със обезщетение за забавено плащане , като процесуално недопустимо и в частта с която е отхвърлена претенцията А. М. И. срещу Х. В. Д. за сумата 20 000 лв. ( двадесет хиляди лева ), представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот – масивна жилища сграда ,със застроена площ от 99.80 кв.м. изградена в имот пл. № * с площ от 240 кв.м. в кв. 67 по РП на [населено място], като недопустимо, въззивният съд е приел , че „ в изпълнение на указанията , дадени с определението на ВКС “, че следва да разгледа по същество заявените искове за обезщетения за поддръжка на имота в [населено място] и подобрения в имота в [населено място] само и доколкото исковете са надлежно заявени- в случая, че са заявени в по реда и на основание чл. 286 ГПК( отм.) в рамките за установения срок- първото редовно съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата. Липсата на надлежно предявяване на исковете е единственото правно основание същите да се приемат за процесуално недопустими , а решението на първата инстанция в тези( обжалвани ) части –да се обезсили.
Правният въпрос на касатора , свързан със задължението на въззивния съд да се съобрази с постановено от по-горната инстанция, в случая ВКС , определение с което е прието, че претенциите по сметки следва да се разгледат по същество, се явява не само неотносим но и некоректно поставен доколкото не може да има спор , че втората инстанция надлежно е изпълнила това свое задължение като произнесеното, неудовлетворително за касатора- ищец, решение в тази обжалвана част касае процесуална недопустимост на тези претенции.
По направеното искане от страна на ответника по касация – Х. В. Д. за заплащане на разноски за съдебна защита пред касационната инстанция. Искането е основателно и доказано . Основателността е обусловена от разпоредбите на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК и изводите на касационната инстанция за липса на предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване, а същото се явява доказано в размер на сумата от 600 лв. (шестстотин лева), видно представения Договор за правна помощ и съдействие на л.10.
По изложените съображения , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия ,на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх. № 6240/17.07.2019 год. ( постъпила по пощата с клеймо от 15.07.2019 год. ) на А. М. И. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. С. А. АК П. срещу въззивно Решение № 220 от 18.06.2019 година, постановено по гр.В.д. № 547/2018 год. на Софийския окръжен съд , по извършване на съдебната делба на по реда на чл. 292 – ГПК ( отм. ), на недвижим имот – масивна жилищна сграда със застроена площ от 99.80 кв.м., построена в имот пл. № * с площ от 240 кв.м. в кв. 67 по РП на [населено място] и намиращите се в него движими вещи , описани в 21 пункта , на обща стойност от 80 060.00 лева и на вилна сграда, построена в парцел ** , * в кв. 40 по ПР на [населено място] , област С., и намиращите в него движими вещи, описани в 10 пункта на стойност 29 142.25 лв. чрез разпределение в индивидуални дялове, съответно на съделителя А. И. жилищния имот и Х. Д. – вилния имот , в частта по сметките касаещи отхвърлените искове на А. И. срещу Х. Д. за присъждане на обезщетение за извършени необходими разноски за запазване на двата недвижими имота и припадащите се лихви , общо за 40 000 лв. и за отговорното им пазене, както и в частта , с която е прекратено производството по заявените претенции за извършени подобрения в имотите, предмет на делбата, за сумата от 20 000 лв. като процесуално недопустими.
ОСЪЖДА А. М. И. от [населено място] , [улица] ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. В. Д. [населено място] ул. “ Л. К. „ № 13 ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв. (шестстотин лева ), разноски за защита в касационното производство, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: