3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 514/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр.София, 11.03.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 514/2012 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. В., подадена чрез процесуалния й представител адвокат К.Н. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав № 153/27.01.2012 год., постановено по гр.дело № 3162/2011 год. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГО, І-12 състав № 3976/01.07.2011 год. по гр.дело № 11593/2009 год. в частта, с която е отхвърлен за сумата 30 000 лева предявеният срещу ЗК [фирма], [населено място] иск по чл.266, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 13.10.2009 год., представляваща разликата над присъдени общо от двете съдебни инстанции 40 000 лева до предявения размер от 70 000 лева.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства при определяне размера на дължимото обезщетение, който се явява твърде занижен с оглед претърпените от пострадалата болки и страдания и нанесените й телесни увреждания.
В допълнително изложение към касационната жалба допускането на касационно обжалване е аргументирано с основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Повтаряйки оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност касаторката твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, по който въпрос е налице противоречива съдебна практика на ВКС и съдилищата в страната, позовавайки се на приложените към жалбата решение на Софийски градски съд по гр.дело № 9327/2009 год. и на Софийски апелативен съд по гр.дело № 399/2010 год., за които решения липсват данни, че са влезли в законна сила.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма], [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото с въззивното решение в обжалваната му част апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен за сумата 30 000 лева предявеният от пострадалата при ПТП ищца срещу застрахователя на делинквента по застраховка „гражданска отговорност” иск по чл.226, ал.1 КЗ, представляваща разликата между присъденото от двете съдебни инстанции обезщетение за неимуществени вреди в размер общо на 40 000 лева до предявения размер от 70 000 лева. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал /включително заключенията на назначените по делото съдебномедицинска и авто-техническа експертизи/ и релевантните за спора факти и обстоятелства и прилагайки принципа на чл.52 ЗЗД за справедливо обезщетяване на претърпените от пострадалата болки и страдания, настъпили в резултат на уврежданията от процесното ПТП, съдът е определил размера на дължимото обезщетение, като се е съобразил с константната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 год. Съобразени са броя и вида на травмите, продължителността на периода на лечението и интензивността на изпитаните през този период болка и страдания, състоянието й в момента и прогнозата, че и след седеммесечния период на лечение и възстановяване, макар с намалена интензивност, болки от травмите се появяват при преумора на левия крак или при промяна на времето. Това е мотивирало апелативният съд да увеличи размера на първоначално присъденото от първоинстанционния съд обезщетение от 20 000 лева на 40 000 лева.
При тези данни основният материалноправен въпрос, който е от съществено значение за крайния изход на спора е свързан с приложението на чл.52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение от непозволено увреждане. По отношение на този въпрос, обаче, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК предвид наличието на задължителна съдебна практика на ВКС, обобщена в ППВС № 4/23.12.1968 год., с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай и от събраните по делото доказателства, а не от неточното прилагане на закона – чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий при определяне размера на обезщетението при този вид вреди. В случая в изпълнение на указанията дадени в т.11 от цитираното Постановление на Пленума на ВС, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД въззивният съд е обсъдил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Що се отнася до преценката на отделните факти и доказателства по делото относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа за справедливост, това е въпрос на обоснованост на съдебното решение. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, в който смисъл е и ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГК и ТК на ВКС.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав № 153/27.01.2012 год., постановено по гр.дело № 3162/2011 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: