О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр. София, 13.03.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на10.03.2015 –две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 445 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от процесуалния представител на П. Д. П. срещу определение от 02.10. 2014 по ч.гр.д. № 3202/2014 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение №6838/29.05.2014 на СГС по т.д. № 5869/12, с което е прекратено като недопустимо производството по иска на частния касатор срещу [фирма] за отмяна по реда на чл.74 ТЗ на решението на ОС от 10.08.2012 г. за отправяне на предупреждение за изключването на същия като съдружник в ответното О..
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
От страна на ответника по жалбата не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на обстоятелството, че с предходно решение ОС на съдружниците в ответното О., проведено на 24.07.2012 г.-предмет на друго съдебно производство по иск за отмяна по чл.74 ТЗ, ищецът по настоящия иск е бил вече изключен като съдружник и следователно същият не притежава активна процесуална легитимация да предяви иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решение на проведеното след изключването му ОС.
Като обуславящи изхода на спора, с оглед преценка по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на частната касационна жалба до касация се сочи въпросът, дали взетото решение на ОС на съдружниците в О. за изключване на съдружник има действие по отношение на самите съдружници и търговското дружество при положение, че не е вписано в търговския регистър , каквото е изискването в чл.140 ал.4 ТЗ. Останалите въпроси са във връзка с отговора на този въпрос. Жалбоподателят се позовава на чл.280 ал.1,т. и т. 3 ГПК като основание за допускане до касация.
Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда.
В случая, така формулираният въпрос е свързан с произнасянето на съда с обжалваното определение, но не е налице допълнителното основание по чл.280 ал.1 ГПК за това. Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК решенията на органите на управление на търговските дружества могат да се атакуват само от лица, имащи качеството съдружник към датата на вземане на тези решения—прим. Р №128/19.11.2009 г. по т.д. 269/2009 на Първо т.о. на ВКС. Липсата на това качество води до липса на активна процесуална легитимация като предпоставка за съществуването на правото на иск по чл.74 ТЗ. От друга страна константната задължителна за съдилищата практика на ВКС дава отговор на поставения от касатора правен въпрос в насока, че взетите решения на ОС на съдружниците в О. имат незабавно действие по отношение на същите и на самото търговско дружество, което действие не е в зависимост от вписването им по чл.140 ТЗ/ последното има значение относно действието спрямо трети за дружеството и самите съдружници лица/. В този смисъл са Р №690 от 03.12.2008 по т.д. № 349/2008 на ТК Второ т.о. , Р № 135/09.11.2009 по т.д. №184/2009 на ТК,Първо т.о. Така се е произнесъл и въззивният съд с обжалваното определение, като е приел, че взетото на предходно ОС решение за изключването на П. Д. П. като съдружник в [фирма] поражда своето действие по отношение на него и ответното дружество от датата на вземането му до евентуалната му отмяна от съда по надлежен ред, което изключва правото му на иск по чл.74 ТЗ по отношение на взетите, последващи изключването на съдружника, решения на ОС. Следователно липсва противоречие на обжалвания съдебен акт със задължителната практика на ВКС като основание за допускане до касация, съгласно т.1 на чл.280 ал.1 ГПК. Наличието на цитираната задължителна практика на ВКС пък изключва да е налице основание за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал.1, т.3 ГПК/така ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС-т.4/
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване.
Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС, Второ т.о..
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 02.10. 2014 по ч.гр.д. № 3202/2014 на Софийски апелативен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.