О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр.София, 13.04.2020 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети март ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Декова
ч.гр.дело №386 по описа за 2020 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по жалба вх.№11027/19.12.2019г. от С. А. Н. от Адвокатска колегия – Варна, срещу протоколно определение от 11.12.2019г. по гр.д.№3391/2019г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., с което е прекратено производството по делото като недопустимо.
Ответникът по частната жалба Висш адвокатски съвет не взема становище по жалбата.
Частната жалба е процесуално недопустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото по съображения, че след като с решение №284 от 05.12.2019г. по гр.д.№3189/2019г. на Върховния касационен съд, ІVг.о. е отменен отказа на Висш адвокатски съвет, като е постановено по писмо-заявление №1026 от 27.05.2019г. жалбоподателят С. А. Н. да бъде вписан в регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия-Варна, а разглежданото дело е образувано по последващо искане на същия адвокат за вписване в същия регистър, поради което производството е недопустимо.
Определението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че обжалваното определение е постановено от незаконен състав, т.к. „липсва законно формиран съдебен състав, чиито членове да са избрани на случаен принцип“, като конкретно визира участието на съдия Белазелков в постановяването му. С приложеното по делото разпореждане №208 от 03.12.2019г. на заместник-председателя на Върховен касационен съд и ръководител на Гражданска колегия, като е взето предвид насрочените в открито съдебно заседание на 11.12.2019г. на първи състав на ІІІг.о. на ВКС дела, вкл. гр.д.№3391/2019г. с докладчик съдия С. Димитрова, както и обстоятелството, че докладчикът отсъства на посочената дата поради служебен отпуск, е необходимо да се възложи участие на друг докладчик по делото за обезпечаване произнасянето по делата и на основание р.І, т.7.4 от Правила за разпределение, образуване и подреждане на делата в Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, изменени със заповед №676/12.04.2018г., на съдия Белазелков е възложено участие като докладчик на мястото на съдия Димитрова по гр.д.№3391/2019г. и като член на състава по останалите насрочени за същата дата дела на доклад на останалите членове на съдебния състав. Правилата са достъпни на официалната страница на Върховния касационен съд и съгласно тях именно в случаи като настоящия когато е възникнала внезапна необходимост от заместване в открито съдебно заседание на докладчик или член на съдебния състав, заместникът се определя с разпореждане на съответния ръководител на колегията, като заместникът участва по всички дела в конкретното открито съдебно заседание.
Неоснователни са и доводите в частната жалба, че искането за отвод на съдия Белазелков е основателно. Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на жалбоподателя не намира при данните по делото в настоящия случая да е налице някое от основанията за отвод или самоотвод по чл.22 ГПК на съдия Белазелков от участие по конкретното дело.
Неоснователни са и доводите на частния жалбоподател, че неправилно е приложено решението по другото дело на ВКС, за което до момента не бил запознат. Решението е постановено в производство, инициирано също като настоящото от С. А. Н. като жалбоподател, след проведено открито съдебно заседание на 18.11.2019г. и е обявено и достъпно на страницата на Върховния касационен съд, и с което страната, проявявайки дължимата грижа, е могла да се запознае и да изложи съображения, ако е считал, че е невярна констатацията на съдебния състав, постановил обжалваното определение, че с постановеното решение на ВКС е отменен отказа на Висш адвокатски съвет, като е постановено по писмо-заявление №1026 от 27.05.2019г. жалбоподателят С. А. Н. да бъде вписан в регистъра на адвокатите към Адвокатска колегия-Варна.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че „с прекратяване на делото съдът осуети задължението си да се произнесе по всички заявени в жалбата основания и искания, които останаха неразгледани“. В жалбата, въз основа на която е образувано делото, по което е постановено обжалваното сега определение на ВКС, жалбоподателят поддържа, че всички решения на адвокатския съвет подлежат на обжалване пред Висшия адвокатски съвет по реда на чл.7 ЗА, а решението на Висшия адвокатски съвет по жалбата също подлежи на обжалване пред ВКС. В трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд /вж. определение № 250 от 10.01.2017 г. на III г.о. на ВКС по гр.д. № 3301/2016 г.; определение № 1 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1869/2010 г. на IV г.о. на ВКС; определение № 366 от 5.11.2014 г. по гр. д. № 4883/2014 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 22 от 27.01.2015 г. по гр. дело № 6379/2014 г. на III г. о., определение № 181/18.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1411/2018 г. на ІV г. о., определение № 213/08.2015 г. по ч. гр. д. № 468/2015 г., определение № 42/ 30.01.2019 г. по гр.д. № 341/2019 г., ІІІ г.о., определение №52/11.02.2019 г. по гр.д.№ 443/2019 г. на ІV г.о., определение №63/08.02.2019 г. по гр.д.№ 441/2019 г. на ІІІ г.о. на ВКС и др./, която се споделя и от настоящия съдебен състав, се приема, че Върховният касационен съд упражнява контрол за законосъобразност на решенията на Висшия адвокатски съвет само в изрично предвидените в Закона за адвокатурата случаи. Законът за адвокатурата урежда изчерпателно хипотезите, в които актовете на Висшия адвокатски съвет подлежат на съдебен контрол – чл. 7, ал. 4-7, чл. 9, ал. 6, чл. 10, ал. 5, чл. 16, ал. 4 и ал.5, чл.19, ал. 7 и ал.8, чл. 20, ал. 3, чл. 22, ал. 3, чл. 53, ал. 2, чл. 61, ал. 4, чл. 106, ал. 4, чл. 116, ал. 1 и чл. 130, ал. 2 от ЗА. Решенията на Висшия адвокатски съвет извън изчерпателно посочените в закона хипотези, не подлежат на обжалване пред съд, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от Конституцията на РБ адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация. Принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка, при които се осъществява адвокатската професия, са закрепени и в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗА. В съответствие с тези основни начала законодателят не е предвидил обща възможност за обжалване на всички решения, респ.мълчаливи откази, на Висшия адвокатски съвет. Такава компетентност за съдебен контрол на решенията на ВАС не би могла да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 88, ал.5 ЗА, тъй като същата е обща норма, регламентираща реда за осъществявания от ВАС вътрешен контрол по отношение на решенията на адвокатските съвети. Съдебното производство за контрол на решенията на ВАС е извън обхвата на общия исков, или административен процес и основание за развитието му е – или изрично посочване на ВКС като орган, пред който да се развие производството по обжалването, или пряко препращане към разпоредбата на чл. 7, ал.5 -7 ЗА. При обжалване на решение на Висшия адвокатски съвет, което не попада в изчерпателно изброените от законодателя в ЗА актове на Висшия адвокатски съвет, подлежащи на обжалване пред ВКС, подадената жалба е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 11.12.2019г. по гр.д.№3391/2019г. на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., с което е прекратено производството по делото като недопустимо.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: