О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 143
гр. София, 14.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, търговска колегия, първо търговско отделение в закрито заседание на първи април две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч. т..дело N 349 по описа за 2020 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Д. Ц. И. срещу определение № 281 от 30.01.2020 г. по по ч. т. дело № 289 /2020 г. на Софийски апелативен съд.
Частната касационната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
По допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, инкорпорирани в частната касационна жалба, страната е поддържала основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е формулирала осем въпроса относно: критериите за извършвана от съда преценка за освобождаване на държавна такса, обсъждане и преценяване на всички обстоятелства в тази връзка, допустимо ли е преценката да бъде извършвана въз основа на предположения, допустимо ли е съдът да откаже освобождаване от внасяне на държавна такса, длъжен ли е съдът да съпостави общото материално състояние на страната с цената на иска и на държавната такса и дали дължимият размер на държавната такса лишава страната от правосъдие. Частният касатор накратко е изложил оплакване, че съдът направил предположение за извършвана от него търговска дейност, без конкретно да посочил източника и размера на доходите, без да е отчел здравословното му състояние и без да е преценено, дали таксата в конкретния случай би лишила страната от достъп до правосьдие. Общо по посочените въпроси, касаторът е разгледал и интерпретирал части от мотивите на редица определения, отново със същите оплаквания, свързани с предположения за доходи. Поддържал е и основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за допускане определението до касационно обжалване. Първите четири въпроса, поставени от него се свеждат до един единствен въпрос, а именно- съдържанието на преценката на съда по всички обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК. Тези въпроси касаторът не е свързал с конкретен правен извод на състава на въззивния съд, освен с общо направеното оплакване, че съдът не обсъдил здравословното му състояние, семейното му положение, имуществото и възможността за получаване на доходи от него, въпреки декларираното от ищеца. Тези оплаквания, обаче, не обосновават релевантност на така обобщения въпрос, тъй като противно на твърденията на страната, съдът е обсъдил установеното по спора, както и декларациите на страната, в които обаче, ищецът не е отразил, че е управител на три търговски дружества, член на управителния съвет на друго, прокурист и съдружник в четири дружества. Освен липсва на деклариране на тези обстоятелства и доходи от тази дейност, която по дефиниция е възмездна, съдът е приел още, че липсва деклариране от ищеца и на разпределение на дивидент от печалбата като мажоритарен собственик. Същият е декларирал само номиналната стойност на дяловете в тези дружества. С оглед изложените мотиви и следващата група въпроси, основана на това, че съдът предполагал доходи, не отразява вярно приетото от състава, поради това, че не съдът следва да установява размера на доходите на страната, а страната коректно да ги отрази в декларацията си. Неотразяване на конкретни обстоятелства в тези декларации са отчетени от съда, като недоказаност на размера на получените доходи, който би могъл да бъде значителен, а би могъл да бъде и минимален. Тези изводи правят и неотносим към установяване на общото основание въпросът, дали съдът следва да съпоставя доходите на страната с цената на иска и държавната такса, тъй като липсва установеност и съгласно приетото от съда на получаваните доходи от частния касатор.
Последният въпрос относно лишаване на страната от достъп до правосъдие е ирелевантен именно по тези причини, поради това, че съдът фактически поради липса на установеност на получаваните доходи чрез посочването им от частния касатор, не може да извърши такава преценка.
С оглед изложеното, касаторът не обосновава наличие на общо основание, поради което не е налице установеност на предпоставките по чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Касаторът е поддържал основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК,с оглед общо посоченото от негов жалбата. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обвързала единствено с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност . Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК.
С оглед така депозираното изложение не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 281 от 30.01.2020 г. по по ч. т. дело № 289 /2020 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: