3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 893/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 143
гр. С., 16.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 893 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Т. Б. и З. Б. срещу решение № 430 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 5/10 г. на Окръжен съд[населено място]. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация М. Т. С. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 3230 от 03.11.2009 г. по гр. д. № 3842/08 г. Районен съд[населено място] е отхвърлил иска на Б. Б. и З. Б. срещу М. С., да бъде осъдена да премахне намиращата се в УПИ ХІ-1473 в кв. 21а по плана на вилна зона В. незаконна сграда със застроена площ 32.70 кв. м., тъй като постройката пречи на същите да упражняват правото си на собственост върху дворното място.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран въпрос дали фактическото изграждане през време на брака на постройка в имот, собственост на единия съпруг, е основание за придобиване право на собственост върху ? ид. ч. от сградата от другия съпруг. Излагат се основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, 2 и т. 3 ГПК. Въпросът е съществен за спора и по отношение на него следва да бъде преценена допустимостта на касационното обжалване. Въпросите въз основа на коя правна норма, обвързана с придобивните основания по чл. 55, респективно чл. 77 ЗС, кореспондира извода за суперфициарното право и какво би се случило със суперфициарното право ако постройката погине поради природно бедствие, военни действия или граждански вълнения не са съществени, доколкото не са обусловили изводите на съда и изхода на делото. Поради това по отношение на тях не следва да се преценяват предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Преди всичко, по въпроса има задължителна практика която е съобразена от съда – ППВС № 5 от 31.10.1972 г. Според т. 4 от постановлението, включва се в съпружеската имуществена общност сградата, построена през време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг. От друга страна, за да се допусне касационното обжалване според този критерий, посочената практика трябва да се отнася до същия въпрос. Тълкувателно решение № 44 от 18.05.1971 г. на ВС ОСГК не се отнася за разглеждания казус, тъй като в случая не се касае за постройки обслужващи сграда, а за сезонна сграда която може да бъде обект на самостоятелна собственост.
По смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Въззивният съд приел от фактическа страна, че ищците придобили собствеността на дворното място през 2007 г. от М. К., бивш съпруг на ответницата. Бракът между продавача и ответницата бил сключен през 1959 г. и бил прекратен през 2005 г., на основание чл. 99 ал. 3 СК /отм./. В споразумението било записано, че вилната сграда остава съсобственост между бившите съпрузи с права от по ? ид. ч., като ответницата признала право на собственост на К. върху недвижимия имот, тъй като го придобил по наследство. Разрешителното за строеж на сезонна постройка било издадено през 1978 г. и сградата била заснета в плана през 1978 г. Според разпитаното вещо лице, касае се за масивна вилна сграда от две стаи, покрита тераса, баня-тоалетна, като в подпокривното пространство имало помещение с балкон. Постройката била сезонна, намирала във вилна зона, като имала отклонение в застроената площ – вместо разрешените 20 кв. м. имала площ 32.7 кв. м. Съдът приел с оглед на установените факти, че с изграждането на сградата като самостоятелен обект възникнала съпружеска имуществена общност. С развода възникнала обикновена съсобственост която продължава да съществува и ищците са придобили собствеността на недвижимия имот с тежест, тъй като ответницата има право на собственост върху ? ид. ч. върху постройката. Сградата отговаряла на правилата и нормите действували по време на строежа. Той бил признат за търпим по смисъла на § 16 ал. 1 ПЗР на ЗУТ с удостоверение на главния архитект на район „П.” на[населено място]. След като строежът бил търпим, ирелевантен за спора бил въпросът за узаконяване на сградата по § 184 ЗУТ. Затова сградата не подлежала на премахване.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС. Според решение № 782 от 11.02.2004 г. по гр. д. № 498/03 г. на ВКС I ГО, въпросът дали недвижимият имот е придобит по време на брака следва да се решава с оглед на момента, в който юридически става придобиването на правото на собственост, съобразно общите правила на прехвърлителното действие на съответния придобивен способ. Въззивният съд е изложил съображения кога е възникнала съсобствеността върху сградата, като съобразил фактите по делото, затова изводите му не противоречат на цитираното решение. Решение № 912 от 1996 г. на ВС 5-членен с-в е неотносимо, тъй като в него се разглеждат въпроси за строежи направени след одържавяването на недвижим имот и преди реституирането му, какъвто настоящият случай не е. Решение № 293 от 21.02.2000 г. по гр. д. № 1275/99 г. на ВКС IV ГО също разглежда различна хипотеза, касаеща несамостоятелен самостоятелен обект на собственост, а са с обслужващ характер по отношение на земята. Решение № 71 от 28.05.2008 г. на ВтАС по в. гр. д. № 507/07 г. разглежда задължението на съда сам да определи правната квалификация на спорното право с оглед изложените обстоятелства. В разглеждания случай правната квалификация на иска не е била спорна, а и правилно искането за събаряне на сградата е квалифицирано от съда като иск по чл. 109 ЗС, затова и това решение не е основание за допускане на касационно обжалване. Приетото в определение № 64 от 04.11.2008 г. по т. д. № 460/08 г. на ВКС ІІ ТО не може да бъде критерий за допустимост на касационно обжалване, тъй като определението по чл. 288 вр. с чл. 280 ГПК не формира сила на пресъдено нещо, тъй като с него не се разрешава конкретен спор.
По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
Ответникът по касация претендира за разноски. С оглед представения договор за правна защита и съдействие, касаторите дължат заплащане на 1 500 лв. разноски за настоящото производство.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 430 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 5/10 г. на Окръжен съд[населено място].
ОСЪЖДА Б. Т. Б. и З. Б. да заплатят на М. Т. С. 1 500 лв. разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: