2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр.София, 02 декември 2010 г
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретар
при становището на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от
съдия И. частно наказателно дело № 627 по описа за 2010 г
Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК.
Образувано е въз основа на разпореждане № 944 от 5.11.10 на съдия-докладчик от Районен съд, К., с което е прекратено производството по НОХД № 461/10 по описа на същия съд, повдигнат е спор за подсъдност[населено място] съд, В., и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК.
Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Районен съд, К..
Върховният касационен съд, І НО, намери следното:
Съдебното производство е било образувано във В. районен съд, като НОХД № 5783/10, по обвинителен акт срещу Т. И. Т., за престъпление по чл. 206, ал. 1 НК, за това, че на 25.01.2009 г, в[населено място], противозаконно е присвоил чужда движима вещ, която владеел.
С разпореждане № 2345 от 28.10.10 на съдия-докладчик от посочения съд, съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на Районен съд, К., по съображения, че, видно от материалите на досъдебното производство, разпореждането с инкриминираната вещ е извършено в[населено място].
Съдията-докладчик от Районен съд, К. е отказал да приеме по подсъдност изпратеното му дело, с аргумента, че мястото на извършване на деянието е това, посочено в обвинителния акт, и в стадия „подготвителни действия за насрочване на делото” е недопустимо да бъдат обсъждани материалите от досъдебното производство, за да бъдат правени изводи, касаещи местната подсъдност. Алтернативно е изложил доводи, че евентуално приложима би била хипотезата на чл. 36, ал. 3 НПК, обуславяща компетентност на съда, в чийто район е приключило досъдебното производство, а е неприложима тази на чл. 43, т. 1 НПК, доколкото лицата по списъка за призоваване живеят извън района на Районен съд, Карбонат.
ВКС намира, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, К., поради следните съображения:
Обвинението, изложено в обвинителния акт, представлява неразривно единство от фактическа и юридическа страна. То включва дата и година на деянието, място на извършването му и описание на самото деяние като съвкупност от съставомерни признаци. Мястото на деянието е съществен елемент на обвинението, който задължително се описва в обвинителния акт, а обвинителният акт е меродавен за преценката по чл. 36, ал. 1 НПК. Ако прокурорът счете, че деянието е извършено на място, различно от отразеното в обвинителния акт, следва да измени обвинението, по реда на чл. 287 НПК.
В случая, съгласно обвинителния акт, инкриминираното деяние е извършено в[населено място], поради което компетентен да разгледа и реши делото е В. районен съд. Правилно е становището на съдията-докладчик от Районен съд, К., че е недопустимо да бъдат правени изводи, касаещи местната подсъдност, въз основа на данни, изведени от материалите на досъдебното производство, тъй като това би означавало предварително да се вземе отношение по въпроси, касаещи същността на делото. В случая, без правно значение са алтернативно изложените доводи, доколкото, съгласно обвинителния акт, деянието е извършено в[населено място], откъдето следва, че Районният съд, В. е местно компетентен да разгледа и реши делото, съгласно критерия на чл. 36, ал. 1 НПК.
По тези съображения, настоящето дело следва да бъде изпратено на В. районен съд.
С оглед на изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд, І НО,
О П Р Е Д Е Л И:
И. настоящето дело за разглеждане от Районен съд, В..
Копие от определението да се изпрати на Районен съд, К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: