О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 02.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и петдесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) Златка Русева
дело № 2506/2015 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 3388 от 20.03.2015 г., подадена от В. К. И., лично и като [фирма], и Н. Б. И. от [населено място], чрез адв. П. К. срещу определение № 53 от 26.02.2015 г. на Върховния касационен съд, I г.о. постановено по гр.д. № 6951/2014 г. по описа на съда, с което са оставени без разглеждане касационни жалби вх. № 15019 от 10.09.2014 г. подадена от жалбоподателя и вх. № 15677 от 24.09.2014г. подадена от Т. В. У. и К. А. Т. против въззивно решение № VI-24 от 31.07.2014 г. по гр. д. № 167/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Ответниците по жалбата М. М. Р., А. Г. Р., В. Н. К., Н. К. К., в срока за отговор не вземат становище по жалбата.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С определението си, предмет на настоящата частна жалба, ВКС, състав на първо гражданско отделение, е приел, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Изложени са доводи, че с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела, с цена на иска до 5000 лева, като в настоящия случай е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК и насрещен иск с правно основания чл. 108 ЗС за предаване владението на земята и търговския обект. Съдът е посочил, че от представената данъчна оценка на имота е видно, че цената на всеки от предявените искове, определена по реда на чл.69, ал.1, е под предвидения в закона праг за допустимост на жалбата от 5 000 лв. При преценката за допустимост на касационното обжалване, съобразно установения в чл. 280 ГПК, съдът е стигнал до извода, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол.
В частната жалба се правят оплаквания за погрешна преценка на съда относно цената на предявения иск по чл. 124, ал. 4 ГПК, тъй като при дела, по които се разглеждат собственически и облигационни искове, свързани с правото на собственост върху недвижим имот, цената на иска следва да бъде определена по критерий различен от установения в глава VIII ГПК.
Настоящият състав на ВКС, II г.о., приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, по исковете за собственост и други вещни права върху имот, цената на иска се определя съгласно данъчната оценка, а когато няма такава – пазарната цена на вещното право. Въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебното от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, арг. чл. 70, ал. 1 ГПК. В конкретния случай, първоначално съдът е сезиран с искове ат В. К. И. и Н. Б. И., с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК, относно правото на собственост върху земята, като ищците са посочили цената на иска в размер на 1 276,80 лв., в какъвто размер е и приложената по делото данъчна оценка /л. 10 от първоинстанционното дело/. С решението си въззивния съд е отхвърлил предявения насрещен иск по чл. 108 ЗС в частта, с която се иска предаване владението върху постройката находяща се в процесния имот, чиято данъчна оценка е в размер на 4 254, 30 лв., като е потвърдено решението на първоинстанционния съд, в частта, с която е уважен искът по чл. 108 ЗС за предаване владението върху дворното място-последното е предмет на касационната жалба на В. И. и Н. Б.-настоящите жалбоподатели.
В частната жалба се излагат доводи,че данъчните оценки на недвижимите имоти в населеното място,в което се намира процесния имот ,са силно занижени и е налице съществена разлика с действителните пазарни цени на имотите,поради което изводите на съда,според жалбоподателите са неправилни.Тези доводи са неоснователни,тъй като цената на иска се посочва съгласно член 70 ,ал.1 ГПК от ищеца-в настоящия случай в исковата молба цената на иска е отразена в размер на 1276,80 лева,съответно на данъчната оценка на дворното място,с оглед приложеното удостоверение за данъчна оценка на лист 10 от делото.След като ищците сами са посочили този размер на цената на иска и впоследствие този въпрос не е повдиган от страните,изложените допълнителни аргументи не са релевантни за определяне на цената на иска,съобразно предвиденото в посочените разпоредби на процесуалния закон.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 53 от 26.02.2015 г. на Върховния касационен съд, I г.о. постановено по гр.д. № 6951/2014 г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: